До какво доведе феминизма? Американките, които толкова дълго се бориха срещу мъжете, досаждащи им със сексуалните си намерения, накрая получиха желаното – никой повече не им досажда. Но станаха ли те по-щастливи от това?
Едва ли, отчитайки факта, че настроението на всяка жена автоматично се повишава, ако й направят комплимент или проявят интерес към нея като към представител на нежния пол, а не като партньор в работата.
Нашите прабаби и баби са преживели революции и войни, когато и количеството и “качеството” на мъжете значително се е понижило. Нашите майки са живели в епоха на застой, промени и кризи, когато всеки е трябвало да се приспособява, а на повечето мъже това се отдава по-трудно, отколкото на жените. По този начин жените свикнаха да вършат повечето неща сами и така те възпитаха своите дъщери.
Живеем във време, когато не е модерно да бъдеш нежно цвете. Модерно е да правиш всичко сама: да изкарваш добри пари, да караш кола, да си купуваш недвижими имоти, да възпитаваш дете. И желателно е всичко това да става едновременно.
Съвременната жена наподобява многофункционален суперкомбайн, който, освен отлично да работи, трябва да изглежда и привлекателно…
Тези полезни навици са от особена важност в трудни периоди, но те си имат и обратна страна: мъжът бързо свиква жената да прави всичко и престава да й предлага помощта си. Това е заложено от природата – мъжете се привличат само от женствеността.
Днес жените все по-често се държат като дете в периода на юношеството: “Аз мога сама!”, “Мога и това, мога и онова, от което дори се страхувах, че не мога да направя”. Но ако до вас има мъж, който може да направи това, защо вие трябва да го правите? Ако ви вдъхновява процесът на лепене на тапети или забиване на пирони –действайте! Но ако вършите това с труд , а вътрешният ви глас крещи, че на този свят няма справедливост, по-добре се откажете! Ако си нямате своя мъж, който да ви помогне, повикайте чужд.
Да ви изслушат, разберат, съжалят и помогнат могат всички представители на силния пол. Но жената, която се връща от работа и не е успяла да се раздели с ролята си на агресивен и напорист ръководител, едва ли може да разчита на това.
Работата не е в това, че мъжете са станали “по-слаби”. И не в това, че за постигане на щастието трябва да си намерите мъж по-силен от самите вас. А в това, че със своето твърде “неженствено” поведение вие изпращате позив към мъжете – те го улавят и реагират адекватно – самоотстраняват се.
Момичето, което е възпитано, че трябва да разчита само на себе си и в никакъв случай на мъжа, едва ли ще може по-нататък да изгради някакви хармонични отношения.
Изходът е там, където е входът.
Вие имате много подчинени, знаете как да си смените електрическата крушка и не се страхувате, ако колата ви не запали. Често отговаряте на въпроса на детето си за това, къде е неговият баща и сте в състояние да платите лечението на родителите си в най-добрата клиника. Вие смятате, че мъжът не е най-главната съставна част на вашия живот.
Тогава защо и до днес мечтаете за сватба?! При това с любим човек. Заради роклята ли? Въпреки, че отчитайки особеностите на женската психология, може да е и заради нея.
Не трябва да се забравя това ,че две други ръце могат да ви помогнат във всяка трудна ситуация, да ви прегръщат във всеки един момент.
За тази цел не е необходимо да се преструвате на слаби. Дори не трябва да бъдете такива. Достатъчно е просто да останете жени.
Мъжете са различни. Някои са галантни, тактични и винаги готови да помогнат. Така в детството им са ги възпитали техните родители. Но тези мъже са толкова, колкото са и идеалните родители. Основната маса са просто обикновени хора. И те не винаги са готови да изпълнят всяко ваше желание.
Мъжете, както и жените, се уморяват, забравят и се замислят. Седнали на масата те могат да не забележат, че вашата чаша за вино е останала празна. Това не трябва да бъде повод за бързи изводи. Не е необходимо сама да хващате бутилката. Възпитанието и тактът на жената се състоят в умението просто и мило да помоли за помощ този, който ще направи това с лекота.
На нивото на инстинктите ние винаги оставаме мъже и жени. Но женствеността не е дванадесет сантиметрови токчета, къдрици, дълги мигли и удивление ”Ах, колко си умен!” (въпреки, че последното не е вредно да се произнася понякога!).
Вие можете да сте генерален директор или да скачате с парашут, но да останете женствена, защото женствеността е това, което е вътре. Това не е само външната привлекателност, но и умението да бъдете нежни и ласкави, да се опирате на мъжа, да приемате неговата помощ и да му бъдете благодарни за това.
Не е нужно да губите време за да изразявате своята беззащитност – използвайте времето си за това да се научите да се доверявате на мъжете.
