За всяка беда народът е измислил обряд, чрез който по магичен начин се търси изход от проблема, пише етнографът Ангел Гоев – директор на АЕК “Етър” – Габрово. Българската обредност съдържа много еротична символика. Но докато в повечето обичаи тя наистина се ограничава до символите (прътът на коледарите, на който се надяват гевреци, кошницата на лазарките, която се пълни с яйца), то на Спасовден ритуалите са далеч от имитативното.
Някой мъдър човек, вероятно, някога е прозрял, че проблемът на една жена да зачене може да е толкова банален – като натрупването на напрежение и очаквания в младата двойка (от тях самите, близките и цялата общност), блокиращи случването на забременяването с лекота. Затова народът е намерил най-доброто решение за онези дълбоко патриархални времена, в които на никой не му е минавало по никакъв повод през ума, че може да има и други начини, освен естествения (т.е. нормалното съвкупление) една жена да зачене. Затова хората изработили тази възможност – обичая на Спасовден – същото това естествено съвкупление да се случи в различен контекст, което от гледна точка на съвременната психология е една от най-ефективните тактики за намиране на решение при проблемна ситуация.
И така – народът постановил официално, че безплодието може да бъде излекувано само в нощта срещу Спасовден. Жена, която не може да зачене (ялова) трябва да преспи в нощта срещи празника под растението росен, което във фолклора е наричано “самодивско цвете”. Но жената не трябвало да бъде сама тази нощ, а с придружител, с когото няма кръвна връзка! Забележително решение! Мъжът, понеже не е толкова личностно въвлечен в проблема както съпруга на жената, е освободен от бремето, че от него се очаква задължително да я заплоди, а това (днес научно доказано)се отразява силно върху качеството на спермата. Освен това, народът мъдро е предвидил да предпази бъдещото дете от възможните физиологични и психични проблеми, които кръвосмешението би могло да донесе.
Моралът на народа е проявен в ограничението, че “прелюбодеянието” (с медицинска цел), е разрешено само веднъж в годината – на Спасовден и около това ограничение се изгражда цялата ритуална символика на празника.
Росенът, твърди народът, цъфти само през нощта срещу Спасовден, за кратко време и листата му бързо опадат. Те трябвало да попаднат върху двойката, а това се случвало точно в полунощ, когато идвали русалии и като с полъх на вятър сваляли листата на растението. Тук виждаме магичното – присъствието на висшата сила (полъх – Бог често идва именно в полъх на вятъра), която слиза специално и оставя знак – като гарант и благословия, подпомагащи психологически постигането на крайната цел.
Тук трябва да отбележим и друго интересно съвпадение – в народната медицина росенът е използван за лечение на различни гинекологични проблеми при жените!
Преди “мълчаливото лежане” под росена обаче (двойката трябвало да лежи и мълчи – не се допуска да се впускат в приказки и обяснения, които могат да доведат до поставяне началото на някакви бъдещи взаимоотношения), жената и придружителят й поставяли върху червен месал хляб (спасова пита), варена кокошка, бъклица вино. Отново изумява дълбочината на осмислянето на обичая – двойката да се отпусне, да се почувства комфортно, интимно-близка, споделяйки хляба и виното, което ще направи следващата стъпка – споделянето на постелята – много по-естествено!
“Терапията” приключвала малко преди първи петли. Около 2 часа през нощта, двойката трябвало да остави храната и да хукне към селото, без да се обръща назад.
Смята се, че безплодието оставало там, под росена. И ако жената зачене, то това е Божи промисъл. Никой не си помислял да тълкува “случката” като прелюбодеяние, нямало скандали, разводи… Впечатляваща народопсихология! От тогава е останал изразът: “Те ти, булка, Спасовден”.