Джайв е много жив, енергичен танц с много повдигания на коленете, навеждания на торса и поклащане на ханша. Той е най-бързият от латиноамериканските танци и включва много ритници и леки потропвания, както и завъртания на жената. При този танц за разлика от останалите не е нужно да се движите из целия дансинг. Въпреки че джайв танцьорите привидно движат краката си както дойде във всички посоки, стъпалата всъщност са добре контролирани от тялото и от прибраните близо едно до друго колена.
Джайвът възниква в САЩ през 40-те години на XX век, но е силно повлиян от рокендрола, бугито, линдихопа и африканския и американския суинг.
За джаз музикантите, които са изпълнявали суинг през 30-те и 40-те години на XX век, „джайв” е бил израз, означаващ смешен говор.
Американските войници пренесли линдихопа в Европа около 1942 г. и танцът бързо намерил последователи сред европейските младежи. В САЩ терминът „суинг” станал най-често използваната дума за описание на танца. Във Великобритания вариациите в техниките довели до възникване на стилове като буги-вуги и суинг буги, но постепенно „джайв” се наложил като основен термин.
След войната бугито се превърнало в основна форма на популярната музика. Разбира се, от много хора било критикувано като вулгарен чуждестранен танц. Известният гуру на балните танци Алекс Мур казал, че никога не е виждал по-грозно нещо. Английските инструктори създали елегантен и пъргав бален джайв, който се танцувал на малко по-бавна музика. През 1968 г. джайвът бил приет като петия латино танц в международните състезания. Модерната форма на бален джайв от 1990 г. до сега е весел и жив танц с много повдигания на коленете, навеждания на торса и поклащания на ханша.
Две разновидности джайв и основни стъпки
Хенд джайв
Хенд джайвът се асоциира най-вече с рокендрола и ритъм енд блус музиката през 50-те години на XX век. Той включва сложен модел от движения с ръцете, пляскане на различни части на тялото и имитиране на перкусии. Движенията на ръцете включват пляскане по бедрата, удряне на юмруците на двамата партньори, пляскане и блъскане по гърдите, пляскане с ръце, докосване с лакти. Хенд джайвът бил особено популяризиран благодарение на хита на Джони Отис от 1958 г. “Willie and the Hand Jive”. Ерик Клептън направил друга версия на песента през 1974 г. и тя достигнала място в Топ 40. Танцът е показан и във филма „Брилянтин”, в който песента “Born to Hand Jive” се изпълнява от Sha Na Na.
Скип джайв
Това е британски танц, произлизащ от джаз танците през 30-те и 40-те години на XX век. Този вид джайв се е танцувал на традиционна джазова музика и е бил популярен в Англия между 1950-1960 г., където се е танцувал в популярни лондонски клубове. В по-малка степен се танцува и до днес.
Основни стъпки
Основната стъпка в джайва е фигура в четири такта, включваща осем прехвърляния на тежестта. Водещият (обикновено мъжът) през първите два такта прави рок степ – левият крак стъпва назад, десният се слага пак на мястото си. През вторите два такта се прави шасе наляво, а през петия и шестия такт – шасе надясно. Стъпките на водения (обикновено жената) са огледални.
