Благотворителността, актът на безвъзмездното отдаване – било то на пари, храна, дрехи или други стоки, както и собствено време, на хора, които са в неравностойно (на нашето) положение, е дейност, която изключително се активизира с наближаването на големи християнски празници, какъвто е Рождество Христово.
Странно ли е това? Изобщо не. Колкото и да сме религиозно неграмотни, някъде там, вътре в нас, има нещо, което не зависи от дебатите за “часове по вероучение” (Светия Синод на Българската Православна Църква) или “часове по история на религиите” (МОН), не зависи от това, колко знаем, колко не знаем, колко сме умни, колко богати, колко известни. Кой какво разбира под християнство, някакси губи значение пред силата на онзи импулс, който напира вътре в нас и ни кара да бъдем просто човеци. Това е онзи глас, за който интуитивно знаем, че трябва да е Божи (защото нямаме разумен отговор какво друго може да е) и който ни напомня, че не сме си самодостатъчни и че единствената причина за съществуването ни е поради – и заради – любовта.
Любовта има много прояви и се употребява в широк контекст – кога уместно, кога – не.
По празници обаче, заради колективното не(съзнателно) фокусиране върху религиозните традиции и върху Бог – като проява на доброто в живота ни и като очакване за още по-добро, любовта напира в онази форма, която ни огрява и сгрява отвътре и зарежда цялата среда извън нас с емоцията си. Тази любов се нарича “агапе” (от гр.) и е най-голямата от трите основни християнски добродетели – вярата, надеждата и любовта.
Агапе е това, което ни прави състрадателни и отзивчиви – без условия, тя е, която ни кара да се просълзяваме наедно с този, на когото сме помогнали, тя ни дава усещането за значимост и смисъл – неща, които често губим в “злобата на деня” и трябва да компенсираме с психотерапия, например.
Какво е “агапе” и ЗАЩО се чувстваме толкова добре след като сме помогнали на друго живо същество, все още е недостатъчно изследвана от научна гледна точка тема, която в момента е на фактологично ниво, т.е.: в редица експерименти, учени доказват, че нито храната, нито “важните” социални връзки (властта), нито шоколада, нито секса дори, абсолютно нищо не е в състояние да стимулира онзи център в мозъка, който отговаря за чувството на щастие и удовлетвореност толкова, колкото, например, безвъзмездно дарените пари за благотворителност. Феномен, който може да кръстим “агапе”.
Така че, бъдете благодарни за любовта “по подразбиране” и дори и да я осъзнавате само по празници – доверете й се.
И ако понякога – в обикновен делник, поискате да си спомните за онази велика сила, с която сте дарени, четете най-великото определение за нея, писано някога от човешка ръка – 13 глава от Първото послание до Коринтяни на Апостол Павел.
1. Да говоря всички езици човешки и дори ангелски, щом любов нямам, ще бъда мед що звънти и кимвал, що звека.
2. Да имам пророчески дар и да зная всички тайни, да имам пълно знание за всички неща и такава силна вяра, че да мога планини да преместям, – щом любов нямам, нищо не съм.
3. И да раздам всичкия си имот, да предам и тялото си на изгаряне – щом любов нямам, нищо не ме ползува.
4. Любовта е дълготърпелива, пълна с благост, любовта не завижда, любовта се не превъзнася, не се гордее.
5. не безчинствува, не дири своето, не се сърди, зло не мисли,
6. на неправда не се радва, а се радва на истина;
7.всичко извинява, на всичко вярва, на всичко се надява, всичко претърпява.
8. Любовта никога не отпада, а другите дарби, ако са пророчества, ще престанат, ако са езици, ще замлъкнат, ако са знание, ще изчезнат.”
