Досега малко незаслужено сякаш сме пренебрегвали по-ниските български планини. Увлечени в катерене по голите чукари и оглеждане в езерата, днес ще си припомним, че и под линията на 2000-те метра има как да се разходим добре, да видим интересни места и изобщо да прекараме няколко приятни часа сред природата. Посоката този път е към Средна гора – планина, която условно бихме могли да наречем “най-голяма сред малките”, защото въпреки сравнително малката височина на билата, все пак общата дължина на нейните три основни дяла надхвърля впечатляващите 280 километра.
Разполага се южно от Стара планина, успоредно с нея, и както стана дума, от запад на изток се дели на три части – Ихтиманска Средна гора, Същинска Средна гора и Сърнена Средна гора. Пътуването ни към тази планина има за цел нейния най-висок връх, а именно Богдан, или както можем още да го срещнем – Голям Богдан. Той се издига на 1604 м., в Същинска Средна гора. Според някои източници височината му всъщност възлиза на 1603 м. Вероятно истината е някъде по средата, но така или иначе – няма да задълбаваме в тази посока, тъй като смисълът на подобно занимание би бил доста спорен…
Върхът е заоблен и не прави особено впечатление нито с външен вид, нито с гледка, която да се разкрива от него – такава впрочем няма, тъй като е обрасъл с дървета. Забележителното тук (освен, че Богдан е най-високият връх на Средна гора и е един от Стоте национални туристически обекта!) е великолепната, вековна букова гора, която расте по склоновете. Във връзка с нейното запазване, околността е обявена за резерват. Дърветата са грамадни, със стволове, които по цвета си напомнят на каменни колони, и с преплетени високо горе корони. Храсти почти напълно липсват и придвижването между буковете е безпрепятствено.
Само тук-там сред падналите миналогодишни листа стърчат изсъхнали клони или пък лежи снагата на някой повален дървесен великан, чието време да отстъпи място на по-младите вече е дошло. По пътя към Богдан, в смълчаната вековна гора се вижда и една усамотена група скали, която веднага прави впечатление. Това е, така наречената Детелинова грамада, която някога е била хайдушко сборище, а сега е защитена историческа забележителност. В процепите между каменните блокове зеленеят мъхове и безброй стръкове здравец, а не е изключено да видим и някоя животинка.
Мястото носи името на легендарния Детелин войвода, а самият връх Богдан също е наречен на хайдушки главатар от миналото. Бетонната конструкция, която обозначава най-високото място в Средна гора е разположена на малка полянка, обградена от дървета, сред които са пръснати обрасли с мъхове камъни. Гората тук не е така внушителна, както тази край Детелинова грамада, и близо до върха отстъпва място на обширни тревисти ливади, които вероятно предлагат и прилична гледка, стига времето да е ясно – за съжаление, ние не случихме точно на такова.
Как да стигнем?
До връх Богдан можем да отидем по няколко начина, сред които доста популярен е този, при който за изходна точка служи град Копривщица. До него стигаме с кола, влак или автобус. Маршрутът е маркиран и за преминаването му са необходими около четири часа. По него се намира и разрушената хижа “Богдан”, разположена на около час от върха. В Копривщица обаче, човек има в какво да се загледа и къде да се отплесне, така че времето, което е предвидено за посещение на всичко интересно в региона може да намалее неочаквано.
Затова ще предложим вариант, при който изкачването на Богдан отнема два часа, вместо четири. За него е нужно да разполагаме с автомобил. От централната част на Копривщица поемаме по шосето за град Стрелча и следим за отклонение вляво, при което се намират няколко остарели и бели на цвят метални конструкции – мястото е много близо до Копривщица (на около километър – два) и се разпознава веднага. Завиваме вляво и продължаваме по тесен асфалтов път, който води към местността “Барикадите”.
В продължение на няколко километра той се вие, преминава край дълбоко дере, скрито в сянката на букова гора и когато отново излезе на открито, при един завой вляво пресича черен път. Там е поставена стара и ръждясала метална табела, на която със зелен спрей е изписано “вр. Богдан”. Има и жълто-черен метален кол. Тук спираме возилото, и поемаме вляво по черния път, в указаната от табелата посока. В началото той пресича открити и отчасти мочурливи пространства, постепенно се изкачва и при обширни тревисти ливади достига останките на хижа “Богдан”, където засича обозначения в червено маршрут от Копривщица.
След хижата навлизаме в резервата, където следим червената маркировка по пътеката. Тя се изкачва сред могъщите букове, преминава край Детелинова грамада и след една поляна набира височина за последно, достигайки накрая гористото теме на връх Богдан. Както вече споменахме, разходката продължава два часа в едната посока и не е никак тежка – подходяща е за пролетта и есента, когато гората е с особено красив облик и си заслужава да се види.
Източник: С щеки по пътеки
