Днес честваме и прославяме двамата най-богати сиромаси. Те не са имали нито торба, нито тояга в този свят (Лук. 9:3), всичко са оставили заради Господ Христос. Но какви богатства, какви богатства раздават на всички хора от всички времена! Просяци и сиромаси, те обогатяват света с нетленно богатство. Ето, вместо смърт, те дават на хората безсмъртие, вместо с преходния живот, обогатяват света с вечен живот, вместо с тукашните, земни царства обогатяват света с небесното, вечно Царство Божие. Те, сетните сиромаси… Ние оставихме всичко, казва апостол Петър на Господ Иисус Христос, и Те последвахме; какво, прочее, ще стане с нас, какво ще получим (Мат. 19:27)? По каква причина сме оставили всичко, и моето, и твоето, което сме имали? Какво ни предлагаш Ти? … новия и вечен живот… – отговаря Спасителят*.
И наистина, те са се обогатили с Господ Христос, приели са Него, истинния Бог, повярвали са в Него, тръгнали са след Него. А да вървиш след Него, значи да станеш богат с нетленно богатство. Той дава вечната истина, а на всички земни пазари се предлагат лъжи, дребни истини и истинки… Двама сетни сиромаси, а какво богатство! Сянката на свети апостол Петър изцелява от всички болести, само сянката (Деян. 5:15)! Тогава кой е обогатил самия него?! Кърпите и убрусите на свети апостол Павел изцеляват от всички болести (Деян. 19:12). Кой е по-богат от този най-богат Христов ученик?! С Христовото слово те възкресяват мъртви, изцеляват от всички болести. Какво е това, откъде се дава на хората това богатство? Какво са двама обикновени мъже, откъде е тяхната сила? Откъде е силата на малодушния Петър, който се уплашил от слугинята и три пъти се отрекъл от Господа (Мат. 26:70-74)? И този Петър неустрашимо върви през целия свят, проповядва Господа, проповядва, че Той наистина е възкръснал, че смъртта наистина е победена, че Той им е изпратил Светия Дух в петдесетия ден, изпратил им е не една, а всички небесни сили. И те, изпълнени с Дух Свети, проповядват Възкръсналия Господ като нетленно богатство по целия този свят.
Разгърни душата на апостол Павел, и какво ще намериш в нея: Възкръсналия Господ, вярата в Него, живота според Неговите заповеди. Разгърни душата и сърцето на апостол Петър – и там ще видиш същото. И вече не аз живея, а Христос живее в мене – заявява апостол Павел (Гал. 2:20). Търсиш душата на Павел в Павел? – няма я, заменил я е Христос. Променил е тяхното съзнание, ум, сърце – няма ги, а Господ Христос е в тях. Такава е силата на някогашния гонител на Господ Христос и Неговата Църква! Ако Господ не беше възкръснал от мъртвите, кой би възпрял склонния към насилие Савел, най-учения младеж, великия ревнител за фарисейския дух, кой би го спрял да не продължава да гони и убива християните? Кой, ако не Възкръсналият Господ, Който му се явил по пътя за Дамаск, и той, виждайки Него, Възкръсналия и Живия, оставил всичко и Го последвал!
Савле, Савле, що Ме гониш? – Кой си Ти, Господине? Иисус (Деян. 9:4-5). Оттогава разкаяният Савел става апостол, неустрашим апостол на Господ Христос. Оттогава целият този свят става нищо за него и той пише на християните: всичко считам за смет поради Христа (Фил. 3:7-8). Дори Той да превърне цялата планета и всички звезди в злато, всичко това е смет и кал в сравнение с Господ Христос. Само едно желая, казва апостол Павел, да придобия Христа, да достигна Неговото Възкресение и възкресението на мъртвите (ср. Фил. 3:10, 11). Ето, това е смисълът, това е крайната цел на Павловия живот: Вечен живот, възкресение от мъртвите, победа над смъртта. Ето богатствата, с които разполага Павел, които е получил от възкръсналия Господ. Кое би могло да го угаси? Нероновци? Царе и гонители? Всичко това е смет в сравнение с Господ Христос. Това Евангелие носи апостол Павел, носи го през целия свят. И непрестанно стават чудеса…
Ето, вече цели две хиляди години тези двама свети апостоли извършват чудеса, телесни и духовни. Колко души са възкръснали от мъртвите? Колко души са възкръснали от духовна смърт? Колко лъжи, колко лъжливи богове са изчезнали от този свят? От всичко това ни спасяват тези двама славни апостоли и техните свети събратя. Те са вървели в този свят с празни ръце, нямайки нищо. Когато апостол Петър изцелява хромия по рождение пред Йерусалимския храм, той казва: сребро и злато аз нямам, а каквото имам, това ти давам: в името на Иисуса Христа Назорея стани и ходи! (Деян. 3:6). Хромият станал. Колко хроми души са изцелили и непрестанно изцеляват светите апостоли Петър и Павел? О, хрома е човешката душа, която не вярва в истинния Бог, в Господ Христос; а който се срещне с апостол Петър или апостол Павел и повярва в тяхното учение, в тяхната божествена сила – душата му се изцелява от хромостта.
Какво можеш да направиш на двамата апостоли, когато те не се се страхуват от нищо, дори и от самата смърт; когато не се боят от дявола, нито от гонителите на този свят? Ето, те смятат за радост всяко гонение, което понасят за Господ Христос. Когато хвърлиха светите апостоли в тъмница – се казва в Евангелието – те се радваха, че са се удостоили да понесат безчестие за името на Господа Иисуса (ср. Деян. 5:18 и 40-41). Радваха се! Това са наистина нови хора, необикновени хора: те се радват на страданията, радват се на смъртта, която понасят за Господ Христос, радват се на страданията и мъките. Апостол Павел не се хвали с това, че е бил възнесен до третото небе, а се хвали с това колко пъти са го били с тояги за Христа, колко пъти – с камъни, колко пъти е бил хвърлен в морето. Два пъти е претърпял корабокрушение, удряли са го, осмивали са го. Той казва: бил съм в опасност навсякъде и на всяко място, в опасност между лъжебратя, в опасност от приятели, от врагове, от сродници, от сънародници, в опасност по градове и по пустини (ср. 2 Кор. 11:2-4-27; 12:16).
Двамата апостоли са получили това, което никой от мъдреците на света, от царете на този свят, от властниците и велможите никога не е получил. Ето, те живеят на земята, а владеят небето. На които простите греховете, тям ще се простят; на които задържите, ще се задържат (Йоан 20:23). Каквото свържете на земята, ще бъде свързано на небето; и каквото развържете на земята, ще бъде развързано на небето (Мат. 18:18). Такава власт Господ не е дал и на ангелите. Ангелите нямат такава власт, каквато имат светите апостоли и Христовите свещеници: да развързват грехове, да опрощават грехове, да освобождават от смъртта и от дявола, да отварят небесните, райски двери и да въвеждат хората от земята в рая.
И днес ние всъщност честваме най-голямото, най-грандиозното чудо в историята на човешкия род. Тези двама апостоли с голи ръце са победили всички! Случило се е най-голямото чудо. Ето, Аз ви пращам като овци посред вълци, казва Спасителят на Своите апостоли (Мат. 10:16). И наистина станало чудо: овците победили всички вълци. Този свят бил пълен с вълци, пълен с лъжливи учения, пълен с лъжливи богове – и те излезли на това бойно поле невъоръжени с мечове или топове, а с вяра в Господ Христос, в Неговото Евангелие, в Неговите божествени сили – и победили всички. Тези божествени и всемощни техни сили са останали и вършат безброй чудеса в Христовата Църква. Само едно е потребно: ние да им подражаваме.
Бъдете мои подражатели, както съм и аз на Христа (1 Кор. 11:1). Ти казваш като човек: трудно е да се подражава на Христос. Христос е Бог, а аз съм човек. Как мога да изпълнявам Неговите заповеди? Ти не гледай Христос, а гледай мен, Павел. Аз съм човек, какъвто си и ти, и виж, аз ще изпълнявам Христовите заповеди. Хайде, върви след мен, подражавай на мен. Когато се изпълниш с Христовото Евангелие, какво ще почувстваш? Ще почувстваш как в твоята душа се изливат богатствата на небето, как вечната Истина става твоя, вечната, божествена Любов става твоя. И един ден целият ще се почувстваш изпълнен с вечния живот, и тогава всички смърти, всички грехове, всички дяволи ще бягат от тебе. Това е донесъл Господ на този свят.
Свидетел, пръв свидетел е Павел. Също такъв свидетел е и Петър. Хора като нас, от плът като нас, от земна пръст като нас, от земна кал като нас. А вижте какви сили! Какви властници, какви безсмъртници, какви мъдреци! Всичко това те стават с вяра във Възкръсналия Господ Христос, непрестанно изпълващ Своята Църква с Божествени сили. Когато ние следваме Господа с вяра, побеждаваме всичко, което се нарича грях, всичко, което се нарича смърт, всичко, което се нарича ад и зло.
Човекът не е човек, ако в него царуват грехът и смъртта. Защото човекът е сътворен за безсмъртен, вечен живот. И ставаме истински хора, когато победим смъртта, когато победим греха, когато смятаме себе си за безсмъртни и когато се чувстваме безсмъртни и вечни в този свят – едва тогава сме истински хора. Тогава човекът е истински човек, съвършен и завършен човек, тогава е цялостен човек, а дотогава е отломка от човек, дотогава е остатък от човек, а не човек. Само вярата във Възкръсналия Господ и животът по Евангелието – ето кое прави човека истински човек.
Преди възкресението на Господ Христос този свят е бил остров на смъртта. И от Неговото Възкресение насам светът е станал остров на безсмъртието. Преди възкресението на Господ Христос този свят е бил разсадник на смъртта, разсадник на греха и на всички злини. От Неговото възкресение насам този свят е станал разсадник на вечната Божия истина, правда и вечен живот, на всички вечни Божии блага. Ето, това е донесъл Господ на света, донесъл го е на мен и на теб. Каква е силата на вярата в нас? Каква е силата на единия истинен Бог и Господ Иисус Христос?! Вижте свидетелите, безбройните свидетели в продължение на две хиляди години, тях ги има и до Страшния съд.
А ти, ако си човек, ако в тебе се е пробудил истинският човек, в този живот ти ще служиш на Господа Христа като на Единия Истинен Бог и заедно с апостол Павел ще чувстваш и ще знаеш, че наистина, без Господа Христа в този свят всичко е прах и пепел (ср. Фил. 3:7-8). Затова никога няма да е достатъчна нашата благодарност към Него, нашия Господ Иисус Христос, за Неговото велико човеколюбие към нас, както и нашата благодарност към Неговите светии и непобедими герои, великани на безсмъртието, каквито са били и завинаги са останали светите първовърховни апостоли Петър и Павел. Нека благият Господ да води и нас чрез техния дух, да даде и на нас вяра и сила да им подражаваме. Да ги следваме вярно, изпълнявайки Христовото Евангелие, което те са записали и описали, и заедно с тях да достигнем възкресението и небесното царство.
Затова ние изказваме най-искрена благодарност на светите апостоли Петър и Павел за всички подвизи и трудове, които претърпяха в този свят от Христовите гонители. Изказваме им благодарност за това, че и днес непрестанно възнасят молитви и помагат на всички, които вървят по пътя на Христовото Евангелие в този свят, видимо и невидимо им помагат и ги подкрепят по този път. Нека ни пазят от всички неволи и страхотии на този свят, за да не отстъпим от своята вяра, да не се препънем и да изгубим вярата. Най-важното в този свят е да запазим вярата в истинния Бог.
Ние, християните, имаме един-единствен истинен Учител и Неговите свети ученици. Искрен е само онзи Христов ученик, който има вечен живот и дава на човека вечен живот. Това е истина, това е единствената истина във всички светове на човека. Истинен е само онзи Бог, Който дава на човека безсмъртие, дава му вечен живот. Това е само Господ Христос. Затова на Него слава и хвала чрез светите първовърховни апостоли Петър и Павел, и всички светии. Амин.
*Мат. 19:28. Най-вероятно отец Юстин има предвид думите на Спасителя от този стих: „Истина ви казвам, че вие, които Ме последвахте, при пакибитието, кога Син Човеческий седне на престола на славата Си, ще седнете и вие на дванайсет престола, като съдите дванайсетте Израилеви колена”.
Беседата е публикувана със съкращения
Превод: Татяна Филева
Източник: pravoslavie.bg