Какво всъщност е карма? Дали е карма, когато сте се сетила за стар приятел и той изненадващо ви е звъннал, като че ли е прочел мислите ви? Или карма е да срещнете любовта на живота си на място, което по принцип нито вие, нито половинката ви посещавате?
В действителност, нито един от тези сценарии не може да бъде директно отнесен към кармата, въпреки че много хора погрешно биха помислили точно обратното. Карма е нещо съвсем различно от съвпадение, съдба или късмет – тя е непогрешимата система за справедливост на Вселената. Принципът на карма е “Каквото повикало, това се обадило” или с други думи човек получава това, което дава. Според карма няма нищо случайно – напротив, тя е базирана на това, което човек съзнателно мисли, казва или върши. Законите на карма постулират, че миналите действия определят настоящия живот и оформят бъдещето. Затова карма е процес, тя се генерира постоянно, което означава, че действията ни днес или който и да било ден, директно влияят на утрешния ни живот.
Карма е наречена “естествен закон”, което означава, че нашите действия предизвикват еднакво количество “награда” или “наказание”, независимо дали някой, освен нас самите, знае за тях. В този смисъл бъдещето на човек е винаги и единствено в неговите собствени ръце. Нещо повече – човек има възможност, във всеки един момент, да подобри или да влоши кармата си. Доброто здраве, богатството, любовта, щастието са директно свързани с мислите, думите и делата на всеки един, индивидуално. Въпреки това обаче, според будистите, ефектът на личната карма се простира отвъд отделния индивид и влияе върху колективната карма на определена група – било то семейството или хората по целия свят. Поради тази причина, крайната цел е да използваме кармата си, за да елиминираме страданието не само за нас самите, а и за колкото се може повече хора.
Независимо каква вяра изповядвате, карма може да ви служи като ясен и практичен морален критерий, който може да използвате в ежедневието си. Например, когато се настроите негативно към някого, се замислете как тези мисли влияят отрицателно – както върху вас самата, така и върху целия свят. Вместо да потънете в негативизъм и недоволство, може би ще предпочетете да се настроите по-позитивно и конструктивно, защото така ще сте по-полезна на себе си и другите.
Принципът на карма е като златното правило на християнския морал: Отнасяй се с другите така, както би желал те да се отнасят с теб. И също както в християнството, силата да творим добро е в нашата собствена власт и свободната воля да избираме.
Ето и характеристиките на кармичния профил:
Благородство
Карма не е само това, което мислите, казвате или вършите, тя е също и намеренията, скрити зад мислите, думите и делата. Да извършите нещо добро, за да впечатлите другите или за да се облагодетелствате лично, няма да направи кармата ви по-добра. Ако търсите аналог с християнството, той е в Евангелие от Матей (6:1-4):
“1. Гледайте да не проявявате своята праведност пред човеците, за да ви видят; инак, няма да имате награда при Небесния ваш Отец.
2. И тъй, кога правиш милостиня, не тръби пред себе си, както правят лицемерците по синагоги и по улици, за да ги хвалят човеците. Истина ви казвам: те вече получават своята награда.
3. А ти кога правиш милостиня, нека лявата ти ръка не знае, какво прави дясната,
4. та милостинята ти да бъде скришом; и твоят Отец, Който вижда в скришно, ще ти въздаде наяве.”
Прошка
Много хора погрешно смятат, че прошката е нещо пасивно. В действителност, в прошката се съдържа огромна духовна активност и сила, мобилизация на най-доброто у човек. Прошката не е просто еднократен и символичен акт, при който „се приемат или поднасят извинения” от или на някого, а всеобщ и вседействен акт, който се разпростира върху всичко окръжаващо. В християнската етика прошката е издигната на пиедестал.
Състрадание
Не е достатъчно да се демонстрира състрадание, когато ситуацията го изисква, с изразяване на съболезнование или съчувствие. Трябва да можете наистина да почувствате емоциите зад действията си. Когато успеете да съпреживеете дълбочината на човешкото страдание, ще може пълноценно да се свържете с другите и да подсилите кармата.
Цялата история на християнството е история на състраданието, породено от любовта: Бог, Който толкова обикна света, че му предаде своя единороден Син, а Той, от своя страна, пое върху Себе Си греховете на човечеството и умря за неговото спасение.
Грижа
Понякога грижата за друго човешко същество, дори и за най-близките хора, се възприема като задължение, нещо, което се очаква от вас да направите. Това отношение може в един момент да се превърне в негодувание, дори омраза. Ако усетите подобно чувство, спрете и отделете време да потърсите в себе си чистия извор на състраданието, нежността и любовта.