Закичването на мартеници на 1-ви март е един от най-древните и в същото време уникален български обичай, дълбоко вкоренен в бита на нашия народ. Той се свързва с вярата в едно неопределено зло в природата, което се събужда през пролетта и обикновено е наричано “лошотия”. За единствено средство за противопоставяне срещу него се смята червеният цвят, от който то “бяга”. Затова на 1-ви март, който се приема от народа за начален ден на пролетта, пред домовете се простират червени престилки, пояси, прежди, черги. Тъй като злото заплашва най-вече малките деца, както и малките на домашните животни – агнета, ярета, телета и кончета, на този ден на ръцете на децата и на опашките на животните най-възрастната жена в семейството връзва червен конец, наричан мартеница. Тя се носи за здраве, докато не пристигнат щъркели или лястовици, след което се слага под камък, а на следващия ден се гадае за здравето по това каква животинка има при нея. Затова и мартеницата е известна също като “гадалушка”.
Според етнографските изследвания, първите мартеници, предназначени за окичване на хората и на добитъка, са били изработвани само от червен конец и са играели ролята на амулети. По-късно към червения конец започва да се усуква и бял. Символиката на тези два цвята е двуяка: от една страна бялата вълна предвещава дълъг живот, а червената – здраве и сила. От друга страна червеният цвят се свързва с мъжкото начало, а белият – с женското. Тяхното свързване в едно означава зараждане на нов живот. В някои области на България към мартеницата се връзва и златна или сребърна паричка, усуквали се и конци с друг цвят – зелен, син, жълт, дори черен.
В народния светоглед Баба Марта е митологична персонификация на самия месец и на пролетта. Според преданието тя е сестра на Голям Сечко и на Малък Сечко (Януари и Февруари) и винаги е люта, защото двамата й братя всяка година изпиват виното и не я оставят дори да го опита. Оттук идва и поверието, че Баба Марта трябва да се омилостиви, защото настроението й оказва силно влияние върху времето. Когато е засмяна, времето е слънчево и топло, но ядоса ли се, задухва вятър и облаци закриват Слънцето. Пак според поверието на 1-ви март Баба Марта спохожда хората и посевите, облечена в червен сукман, забрадена с червена забрадка и обута в червени чорапи.
Баба Марта е един от най-почитаните български обичаи, запазил се до наши дни. Днес мартеницата се изработва в различни форми, прибавят се и нови цветове, но тя си остава символ – пожелание за здраве и се използва като поздравление по повод настъпването на пролетта.
Източник: bg-science.info
