Много дами не са склонни да проявяват инициативност в общуването си с мъжете. Отчасти за това са виновни жените, отчасти – и мъжете. Какво пречи на женската инициативност?
Първо, неписаното правило, че “това не е прието” – т.е. всяка една инициатива трябва да излиза от мъжа. Второ, “защо да се натрапвам” – нали ако мъжът иска, той сам ще прояви инициатива.
Реалната основа за първия аргумент е страхът от това какво ще кажат хората. Практически всеки човек се страхува от неписаните обществени правила на поведение. Вторият аргумент също се основата на страха – че няма да има взаимност.
Като цяло единствената причина, поради която жената не проявява инициативност при общуването си с мъжа, когото харесва, е страхът да не бъде отхвърлена: или от конкретният мъж, или от обществото.
Що се отнася до мъжете, повечето от тях нямат особени предразсъдъци относно женската инициатива. Инициативата е винаги игра ва-банк, но сама по себе си тя не е наказуема. Всичко зависи изключително от това, ще заинтригувате ли мъжа с вашето предложение.
Ако вие му се харесвате и той няма нищо против да започне с вас някакви отношения, вашата инициатива ще го зарадва. Ако не сте му интересна, реакцията му ще бъде противоположна: той ще направи всичко възможно да отклони всяко едно общуване с вас.
Принципно инициативата няма да промени отношението на мъжа към вас. Тя само ще ви помогне да откриете наличието на желание от негова страна или липсата на такова. Изключенията в този случай са много малко. Но все пак има параноици, които смятат, че висшата цел на всяка жена е да върти около пръста си мъжа и да го лиши от чест, достойнство и пари. Това също ще ви бъде от полза – на вас не ви трябва такъв мъж!
Вторият вариант са обидените от живота хорица, които обичат да порицават “аморалното” поведение, тъй като самите те не са намерили в себе си сили за проявяване на каквато и да е активност в живота си. Вие едва ли ще се заинтересовате от такъв мъж, но той все едно ще има лошо мнение за вас и мнението му ще става все по-лошо, колкото по-голяма инициативност вие проявявате. Именно този вид хора съставят “клана на моралистите”.
С какво още може да се обясни страхът на жените да проявяват инициативност?
Остават само класическите заблуди за разпределението на властта при двойката. Ако жената изпитва потребност и първа прояви инициативност да се запознае с мъжа, това означава, че тя се нуждае от тези отношения повече, отколкото той и по-нататък той може да я манипулира.
Манипулацията е винаги двустранно действие. Ако единият играе ролята на слабата жертва, другият задължително ще бъде агресор. Разпределението на ролите не зависи от първата стъпка, а от вашите вътрешни наклонности.
Нормалните взаимоотношения са реални само в този случай, когато вие пресечете всякакъв вид манипулация, намирайки се в която и да е от ролите. А тази способност не зависи от това, кой пръв е проявил инициативата във взаимоотношенията.
