Може и да сме трудолюбиви и да имаме незаменими аналитични и презентаторски умения, но развитието в кариерата ни някак да не върви толкова добре, колкото на колегите. Каква ли е причината? Има вероятност езикът на тялото ни да играе лоша шега на имиджа на работното ни място и така да забавя кариерното ни развитие. Експертите са извадили пет основни грешки в езика на тялото, които не трябва да допускаме, за да направим добро впечатление в работата си.
Едно от най-често цитираните правила е „7-38-55%”. То гласи, че думите, описващи чувства и нагласи имат 7% тежест върху впечатлението, което правим, тонът на гласа ни има 38% тежест, а 55% са за невербалното поведение.
Прегърбването
Освен че подсказва за ниско ниво на енергия и уморено тяло, прегърбването може да ни кара да изглеждаме сякаш не се интересуваме особено от себе си. Възможно е хората да останат с впечатление или че не сме заинтересовани от дейността, която извършваме, или че не взимаме насериозно човека, с когото разговаряме. Изправената поза не само ни изобразява по-уравновесени, но повишава и самооценката ни. Когато колега или шефът ни говори, трябва да покажем, че слушаме с интерес като се наведем съвсем леко напред на стола и от време навреме кимаме с глава. Не трябва да кимаме непрекъснато обаче, защото това ще издаде тревожността ни и ще загатне за ниска самоувереност.
Погрешния очен контакт
Когато разговаряме с някого, е задължително да го гледаме в дясното око. Сменянето на очите създава впечатление за незаинтересованост или невъвлеченост в разговора. Постоянното вторачване в окото на събеседника обаче също може да ни изиграе лоша шега, затова експертите препоръчват следващия път, когато водим разговор с по-висшестоящ, да създаваме очен контакт за 3-5 секунди, след това да поглеждаме встрани и след това отново да го погледнем в очите. Ако повтаряме това поведение през целия разговор, можем да сме сигурни, че сме направили добро впечатление.
Физическите бариери
Ако говорим на група от хора, е важно преди това да премахнем всякакви физически бариери между нас и тях, независимо дали става въпрос за компютър, стол, маса или трибуна. Те ограничават шансовете да създадем връзка с хората и да им повлияем с думите и с езика на тялото си. Щом бариерите се премахнат, мислено е добре да си разделим аудиторията на три части. Докато говорим, можем да вървим свободно и да създаваме очен контакт последователно с човек от всяка една от трите части, за да създадем по-добър ефект. Когато някой от аудиторията ни зададе въпрос, е добре да се приближим към него преди да отговорим.
Добре е и да включим и умерено количество жестове с ръце. Това създава впечатление за изпълнение, което прави аудиторията по-включена в разговора.
Шаване или играене с предмет
Постоянното шаване като потриването на носа или играенето с ръцете ни разкрива неспособността да стоим мирно и да се фокусираме, а това е основна пречка за добрата визия и за кариерното развитие. Може да се изтълкува и като безразличие или неуважение към събеседника и разговора. Свиването на дланите в юмрук или изпъването само на показалците ясно казват „Не съм отворена за предложения и не възнамерявам да те слушам”. Ако добавим към това и играенето с външен предмет или човъркането на ноктите, можем да сме сигурни, че сме съсипали имиджа си на работното място.
Кръстосани ръце
Кръстосването на ръцете съобщава, че сме заели защитна позиция или сме незаинтересовани. Колегите и началникът ни може да си помислят дори, че не сме склонни да възприемаме информацията. Затова следващия път, когато шефът ни инструктира за нещо, нека се опитаме да стоим изправени с отпуснати рамена и ръце. Като алтернатива можем да ги поставим и върху облегалките на стола.
И накрая, но не на последно място по значение – важното е да се усмихваме. Искрената усмивка може да прикрие много недостатъци и да изведе на преден план позитивната ни същност.
