Днес е модерно да сме амбициозни, делови, успешни… Според много хора, признанието, че не искаш да правиш кариера, е равносилно на признание на собствените слабости.
В същото време никой не отрича, че занимавайки се с непривлекателна работа, лесно се постигат нервен срив и редица други проблеми. Как да определим дали кариерата е вашето призвание или е цел, натрапена от заобикалящите ви хора?
Преди всичко трябва да знаете защо сте решили да правите кариера. Вариантите на отговора могат да се разделят на две групи:
1. Защото това ви харесва (а именно процесът на изпълняване на вашите длъжностни задължение, задачите, с които се налага да се справяте, новите предизвикателства).
2. Защото ви харесват парите, които получавате (тук могат да се отнесат и служебната кола, собственият кабинет, възможностите за пътуване в чужбина и т.н.).
В първия случай всичко е пределно ясно – вие сте открили своето признание и изграждането на кариерата за вас не е самоцел, а естествен процес. Вие наистина заслужавате поздравления, защото само единици откриват работата на своя живот и получават за това пари.
Вторият вариант е много по-разпространен. Повечето хора работят, за да си купуват всичко, което искат или да получават това безплатно (например в качеството на подарък от компанията или привилегии, които се осигуряват от заеманата длъжност). Несъмнено покупките са доста приятно нещо, както и осъзнаването, че ръководството ви цени. Но има и подводни камъни…
Работата са състои в това, че парите и покупките носят удоволствие само тогава, когато имате време да им се наслаждавате. А при кариеристките, като правило, с увеличението на заплатата се увеличава и загубата на време и сили. И се получава така, че в малкото свободни часове на тях вече не им се ходи по магазините, а само им се лежи върху дивана и им се спи.
Дори да се издигате в служебната йерархия и да имате по-високи доходи без увеличаване на работните часове, вие сте застрашени от още една опасност. Някои я наричат “кризата на средната възраст”, но този проблем може да ви застигне на всякаква възраст. Постепенно финансовата стабилност става обичайна и на преден план излизат въпросите за духовното развитие и смисъла на живота. Ето защо често при “кариериста по неволя” настъпва срив.
Човек се оставя да бъде хванат в капан – да работи работа, която дори мрази, но която му носи стабилен доход и му осигурява определен стандарт. След уикендите и почивките не иска да се връща на работното си място, нервите са опънати, а отношенията в семейството често се развалят. За да излезе от тази ситуация, човек трябва да промени живота си, но колко хора имат куража за това?! От ден на ден желанието да се промени нещо атрофира, а заедно с това атрофира с способността да се радваме на живота.
Какво можете да направите, за да не попаднете в плен на кариеризъм, който ви е напълно чужд? Главното е да намерите в себе си смелостта да си признаете това, което искате да правите през живота си.
И второто – трябва да активирате моралните си сили, за да се противопоставите на всички, които искат да ви натрапят своето виждане за вашия собствен живот. Разбира се, да се говори е много по-лесно отколкото да се направи. Но животът е само един…!
