Има една много точна мисъл от Брайън Трейси: „Можеш да се развиваш, само ако имаш смелост да се почувстваш дискомфортно, като опитваш нови за теб неща”. Една от основните причини хората да чувстват, че животът им не върви наникъде, е фактът, че се страхуват да бъдат активни и да променят нещо, страхуват се да излязат извън зоната си на комфорт. Но, ако искаме да се развиваме, излизането извън границите на комфорта е нещо задължително. Независимо дали искаме да постигнем нещо повече в бизнеса или в личния си живот, ключът е в това да поемем риска да се почувстваме неловко и дискомфортно и да направим нещо ново.
Ето няколко стъпки, които ще ни изведат извън зоната на комфорта:
Да започнем с малки крачки. Точно както някои хора първо си потапят краката в басейна преди да скочат в него, ние правим малки крачки в живота си. Ако искаме да излезем извън зоната на комфарта, можем да започнем с нещо малко. Правейки нещата бавно, това позволява на зоната ни на комфорт да се разширява все повече и повече, докато опитваме новото.
Да правим нещо различно. Нека да разклатим малко установената рутина. Можем да сме спокойни, че това няма да накара небето да се сгромоляса, нито земята да рухне. Първо нека изберем различен маршрут, по който да отидем на работа, до магазина, на училище или някъде другаде. Важно е да пробваме нови неща или да се учим да предприемаме нови предизвикателства стъпка по стъпка. Може би да се запишем на някакъв курс? В началото може и да е стряскащо, но, щом тази граница се разшири, куражът ни ще нарасне. В много случаи ние сме най-лошите си врагове що се отнася до граници и ограничения.
Да започнем да гледаме на рисковете като на възможности. Причината, поради която зоната на комфорт ни е толкова комфортна, е, че това е мястото, където знаем какво да очакваме. В нея обикновено изненадите са сведени до нула. Защо да излизаме и да поемаме рискове? В крайна сметка може и да се провалим, нали така? Ами ако всъщност спечелим нещо? Всеки път, когато не погледнем на някой риск като на възможност, може би губим нещо ценно. Затова нека започнем да виждаме това, което обикновено считаме за риск, като шанс за позитивна промяна.
Да се изправим лице в лице със страховете си. Изправянето срещу страховете ни е едно от най-великите неща, които можем да направим, за да подобрим живота си. Ако знаем, че страховете са нещото, което ни спира, защо не си зададем следния въпрос: „Кое е най-лошото нещо, ако този страх стане реалност?”. Ще се изненадаме как в много случаи последствията от страховете ни са изключително малки и как всъщност доста по-лесно, отколкото сме си представяли, можем да се научим да живеем с резултатите от по-големите си страхове.
Зоната ни на комфорта върши добра работа да ни държи в безопасност, но също така спъва растежа ни. Спира ни да станем такива, каквито можем да бъдем, ако прекрачим границата на сигурността.