Започна новата учебна година и учениците трябва да забравят за летните игри и сериозно да се заловят за учението. Но за много родители става особено актуален следният проблем: детето им не иска да учи и всички опити то да бъде заставено, са напразна загуба на време и нерви.
Как да променим ситуацията?
Подходът на родителите.
Родителите имат своя представа за това кога и как детето трябва да учи. Например, детето сяда на бюрото си веднага след училище, без дори да е обядвало и се заема с домашните. Обяснението на родителите е, че няма защо да се губи време, а домашните са лесни, половин час и всичко е готово. Но детето не успява да направи това бързо и качествено. Това е напълно обяснимо – то е изморено от училището не по-малко от родителите си след работния ден. Умората не му позволява да се съсредоточи, да бъде внимателно, да изпълнява сложни и точни движения.
Писмените работи са задължителен компонент от домашната работа. При умора дори най-елементарните ченгели и кръгчета не се получават равни и красиви. А детето е уморено, то бързо разбира, че не „всичко се получава”, а майка му настоява зад гърба му: ”Постарай се, не се разсейвай, препиши внимателно!”. Детето преписва, но поредният вариант се оказва още по-лош от предходния. „Не се стараеш!”, възмущава се майката и детето е съвсем близо до огорчението, обидата и сълзите.
Не е трудно да си представим как тази ситуация се повтаря всеки ден и у детето се формира не само страх от грешките, но и от поредното недоволство от страна на възрастните. И постепенно започва да се поражда отвращението към ученето и домашните работи.
Друг, но също така неудачен вариант е ученето късно вечер, когато родителите се връщат от работа. Ситуацията е различна, но проблемите са същите. Вечер детето се уморява още повече и всичко се повтаря: провал, сълзи, обида. Постоянното недоволство на родителите убива желанието за учене дори при най-старателните ученици.
Често детето отказва да учи, защото се страхува от неуспеха. Очакваният неуспех и повишената тревожност нарушават познавателните процеси: вниманието, мисленето, паметта, а това означава, че колкото повече детето се вълнува и се страхува от неуспеха и недоволството на родителите, толкова по-трудно ще му бъде да си научи уроците и да напише домашните си. Недопустимо е детето да се заставя да преписва цяла страница, заради грозен почерк или грешки. То може да израсне без чувство за инициативност и творчество. Не греши само този, който не върши нищо!
Откъде да започнем?
Най-подходящото време за учение и писане на домашните работи е от 15 до 17 часа. След училище детето трябва да обядва и да си почине. Добре е да се поразходи. Не е препоръчително учениците от началните класове да учат вечер.
Изпълняването на домашната работа трябва да започва от най-лекото упражнение, което доставя удоволствие на детето. Това ще му създаде положителни емоции и ще му помогне да повярва в собствените сили.
Продължителността на непрекъсната работа е различна при децата на различна възраст. Първокласниците могат да останат концентрирани 10-15 минути. Затова не си струва да им правите забележки от рода на: „Не се разсейвай, стегни се!”. По-добре го научете да променя позата на тялото си, да прави по няколко елементарни упражнения, премахващи умората на очите и да се отпуска за кратка почивка.
По-големите деца могат да не се разсейват в интервал от 25 минути. Но това зависи от състоянието на детето. Ако то е разстроено, чувства се зле или е напрегнато, времето на ефективна работа рязко намалява.
Подрастващите също не са особено старателни и това е свързано с особеностите на психологическите и функционалните промени в организма на тази възраст. 15 годишните ученици могат да останат съсредоточени в продължение на 30-40 минути, но след това също трябва да направят прекъсване за почивка. Принципът „докато не си научиш, няма да ставаш” е малко ефективен и създава допълнително напрежение.
Формиране на полезни навици.
За една учебна година детето изписва 20 тетрадки, прочита от кора до кора учебниците и решава всички поставени задачи. Това е гигантски труд. Ето защо родителите трябва да му помогнат.
1. Научете детето да разпределя времето си и внимателно да се отнася към него. Много важно е детето да научава бързо уроците си. В неговите представи изпълняването на домашната работа трябва да бъде наситено с нещо интересно и да му отнема време сравнимо с един учебен час – 40 минути. То трябва да има достатъчно енергия през почивките, когато ще се занимава с неща, които го привличат, които са негово хоби или проява на неговия талант.
2. Увлечението или хобито не пречи на успеваемостта, а точно обратното, те правят детето по-организирано и отговорно. Но поставете приоритетите: първо учението, после всичко останало. Не натрапвайте на детето извънкласни занимания, които то не иска.
3. Детето трябва да формира навици за планиране и контрол за учението и затова вие трябва да играете с него на игри, в които има правила: подвижни (например криеница), на маса (монопол, домино), спортни (например тенис).
4. Често причината за трудностите по време на домашните работи е слабият навик за четене. Не карайте детето да чете по два часа всеки ден. Това ще предизвика неговото отвращение към книгите. По-добре разпръснете из апартамента си листове с кратки думи, срички, кратки текстове на песни или стихове. Така вие ще стимулирате детето да се стреми да научи нещо ново по по-приятен начин, ще формирате навика за научаване на думи във всякакво положение и при това значително по-бързо.
5. Не си струва да седите зад гърба на детето и да наблюдавате всяко негово движение. По-добре заедно прочетете условията на задачите, а след това се заловете с домакинската работа. Детето трябва да бъде спокойно, че вие ще му помогнете, ако възникне нещо непонятно. То трябва да е уверено, че вие ще му обясните веднъж, два или три пъти всичко, което не му е ясно, без да проявявате нетърпение и раздразнение. И тогава то няма да се страхува да ви помоли за помощ!
