С наближаването на празниците обществото се сеща, че има категории хора, които може би няма да бъдат толкова щастливи, колкото останалите:
– деца, лишени от родителски грижи, без елха и подаръци;
– възрастни самотни хора, които нямат близки или са оставени от тях в социални учреждения;
– болни, които може би празнуват последната си Коледа…
И започва великото кампанийно обществено милосърдие…
Някъде обаче – и определено извън прожекторите на това обществено милосърдие, има още една група хора, които остават сами: самотните майки.
За тях не говорим, обаче, защото с обърканата ни източно-към-западна-и-обратно ценностна система, не сме наясно дали, ако протегнем към тях ръка, то тя трябва да е за помощ или за да хвърлим камък.
Вбеси ме един коментар на един интелигентен (уж), образован, реализиран и финансово стабилен мъж, който коментира избора на свой приятел за съпруга така: “Взе една парясница с дете.”
За тоя кретен в костюм (простете, още съм му бясна) няма да говорим, но коментарът му ме накара да помисля за тези, които сами отглеждат децата си в една открито-враждебна родна българска среда.
Колко точно е броят на “парясниците с деца” у нас, не успях да открия. Открих обаче, че те са близо 90% от всички самотни родители и още – че те съставляват 10% от всички бедни в страната.
За съжаление много жени – “български майки юнашки” – са на ръба на нищетата, защото са дръзнали да решат да гледат сами децата си, а това се оказва фатална обществена диагноза. Разводът или извънбрачното раждане са едни от най-често срещаните причини тези жени да попаднат в групата на самотните майки, но не това е истинската причина за мизерията им.
Истинската причина за мизерията на тези мъченици – съвсем буквално – се корени в ориенталско-патриархалния манталитет на обществото ни, с откровеното му предубедено и дискриминационно отношение към една категория, която, независимо дали е с мъж до себе си или не, е била винаги – във всички времена и традиции – на пиедестал: майката.
Същевременно се бием в гърдите как успешно се демократизираме, как развиваме социални политики и практики на равнопоставеност между половете, как всички ние – и особено жените – имаме по-добри позиции и условия на работа, по-добри заплати, по-добър стандарт, по-добри възможности за обучение на децата ни…
Може би – ако сте омъжена.
Ако обаче сте самотна майка, сте една за всичко – за абсолютно всичко, което може да включва едно човешко битие.
Тогава разбирате “къде зимуват раците”. Ако искате да работите, за да издържате себе си и детето си, вас бизнесът може да ви възприеме като бизнес-риск и да не ви даде работа, а обществото може да ви възприеме като морален риск и да не даде на другарчетата на детето ви да си играят с него. Да, и двата абсурда още съществуват – въпреки облекченията за работодател, назначил самотна майка на работа и въпреки факта, че живеем в 21 век.
Това е дискриминация – не само незаконна, но и категорично престъпна, която, в допълнение, засяга (най-малко) две човешки същества наведнъж.
С отхвърлянето на една самотна майка, всъщност се отхвърля и детето й, отнемат му се възможносттите за равен старт и за равен шанс с останалите – по отношение на всичко, за което може да се сетите – като започнем от храненето и възможностите за здравно обгрижване и стигнем до възможностите за образование и реализация в живота. А как тези фактори влияят върху психичното здраве и самочувствието на едно дете, е тема, достойна за дисертация.
Да бъдеш самотна майка, може да е избор, а може и да е въпрос на обстоятелства. Човешките истории са толкова различно-уникални, че няма как да ги поставиш под общ етикет, най-малкото пък “парясница с дете”.
Истината е, че у нас е пълно с ограничени и злобни глупаци, които още години наред ще пледират, че “тя си е виновна” и “като си го е избрала, да се оправя сама”. Съвременните ходещи останки балканска дивотия не могат да допуснат, че една жена всъщност може да има по-голямо достойнство и да бъде по-добър родител на детето си, именно когато реши, че няма да търпи насилник, алкохолик, кръшкач и прочие модели на безотговорно съпружеско и “бащинско” поведение. И с риск да прехвърля границата между здравословното възмущение и патологичния феминизъм, ще ви посъветвам: ако чуете някога някой да нарича самотна майка – “парясница с дете”, просто го зашлевете. Защото “майчице свята” се отнася за всяка жена, поела риска да бъде родител – особено пък самотен.