Тя е позната в целия свят като един от най-добрите детски писатели, живели някога. Дж. К. Роулинг успява отново и отново да улови същността на магическия свят, който всички ние бихме искали да вярваме, че съществува. Продавани в 200 страни на 60 езика, книгите за Хари Потър очароваха и плениха световната читателска аудитория.
Това интервю с Дж. К. Роулинг ви разказва за живота й, книгите и, разбира се, Хари Потър.
– Вярно ли е, че за написването на първата книга за Хари Потър – “Философският камък”, сте използвали пишеща машина?
– Вярно е. Първият ръкопис написах на пишеща машина и да се налагаше да преписвам цяла глава, ако трябваше да променя някой абзац. После се наложи да препиша отново цялата книга, защото не беше според изискванията за двойно разстояние между редовете.
– Трудно е човек дори да си представи това, камо ли да го изпълни. Кога ви дойде идеята за Хари Потър?
– През 1990 г. С тогавашния ми приятел бяхме решили да наемем апартамент в Манчестър и да се преместим там. Един уикенд, след обикаляне за апартаменти, взех влака за Лондон и тогава идеята за Хари Потър ме осени. Аз пиша от времето, когато бях шестгодишна, но никога не съм била толкова въодушевена по отношение на идея, която ми е хрумвала. По случайност нямах химикал в момента и ми беше неудобно да поискам от някой, но това ми даде възможност да обмисля цялата концепция за книгата през тези четири часа пътуване. Кльощавото, малко, чернокосо и очилато момче се превръщаше в магьосник и образът му ставаше все по-реален. Помислих си, че трябва да се опитам да напиша идеите, които преливаха. Започнах “Философският камък” същата вечер.
– Колко време ви отне написването на книгата?
– Когато започнах да пиша “Философският камък” се случи нещо ужасно – почина майка ми. Беше само на 45. Девет месеца по-късно отчаяно исках да се махна от всичко и приех работа в Португалия като учител по английски език в езиков институт. Взех ръкописа с мен, с надеждата да работя върху него, докато съм там. Отношението ми към смъртта на родителите на Хари Потър стана по реално и по-емоционално. Надявах се от престоя в Португалия да отнеса готова книгата, но се върнах с нещо по-добро – дъщеря ми Джесика. Бракът ми не потръгна, но в живота ми влезе най-хубавото нещо, което съм имала.
– Трябва да е било трудно да напишете книгата, грижейки се за малко дете?
– Беше трудно, но го направих. Всеки път, когато Джесика заспиваше, се втурвах към най-близкото кафене и пишех колкото мога. Пишех почти всяка вечер. После трябваше да напечатам всичко сама. Понякога мразех книгата и същевременно я обичах през цялото време.
– Когато изпратихте книгата на агенти, веднага ли взеха ръкописа или трябваше да го пращате на различни хора?
– Първият агент, до когото изпратих първите три глави от книгата, ми върна ръкописа толкова бързо, че ми се стори, че са го изпратили обратно в деня на получаването. Вторият агент ми изпрати писмо и ме помоли да изпратя целия ръкопис. Това беше едно от най-хубавите писма, които съм получавала, въпреки че се състоеше само от две изречения.
– Колко време отне на агента ви да намери някой, който да публикува книгата?
– На агента ми, Кристофър, му отне една година да намери издател. Много ни отказаха. Най-накрая, през Август 1996 г., Кристофър ми се обади да ме информира, че имаме предложение от Блуумсбъри. Не можех да повярвам на ушите си. След като затворих телефона, започнах да крещя и да скачам. Джесика, която седеше на столчето си, наслаждавайки се на чая си, ме гледаше истински уплашено. Останалото, както може би се сещате, е история.
– По ваше мнение, кое e най-доброто място за писане?
– Не е тайна, че по мое мнение най-доброто място за писане е в кафене. Не е необходимо сам да си правиш кафето, не се чувстваш като в изолатор на ограденото си за писане място. Можеш да станеш и да се разходиш до следващото кафене, давайки възможност на батериите си да се презаредят и време на мозъка да помисли. Най-доброто кафене за писане е пълно достатъчно, но не претъпкано дотолкова, че да трябва да делиш маса с някой друг.
