“И ето, отвориха Му се небесата, и видя Духа Божий да слиза като гълъб и да се спуща върху Него. И ето, глас от небесата, който казваше: Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение”. (Мат. 3:16-17)
Съществуват свидетелства за чествуването на този най-древен Господски празник още през II век, но до IV век той се съединявал с Рождество Христово. Общият празник за двете събития се наричал Богоявление, защото при кръщението Си в Йорданските води Иисус Христос се явил на света за обществено служение. Чрез раждането Си Той се явил на света в плът. По-късно Църквата приела да празнува двете събития поотделно – на 25 декември Рождество Христово, а на 6 януари – Богоявление.
Твърде малко са подробностите за земния живот на Господ Иисус Христос преди Неговото кръщение, които можем да намерим в страниците на евангелските повествувания. Спасителят, Който наистина се постарал “да изпълни всяка правда” (Мат. 3:15), изчакал да навърши 30-годишната възраст, необходима по еврейския обичай за всеки свещеник или учител, и преди да излезе на обществена проповед приел кръщението на Своя Предтеча – Йоан Кръстител, синът на свещеник Захария и на Елисавета.
При кръщението на Иисус Христос се възвестила на света тази велика тайна, за която Старият Завет само загатвал и върху която древните Египет и Индия само баснословили – тайната на Божествената Троица. Отец се явил на нашия слух, Духът се явил на човешкото зрение, а Синът – на осезанието ни в многогодишното Си общуване с човеците. Отец изрекъл Своето свидетелство за Сина, Синът се кръстил, а Светият Дух като гълъб летял над водата. Чрез свидетелството на Йоан: “Ето Агнецът Божи, Който взема върху Себе Си греха на света” (Йоан 1:29) и чрез кръщението на Иисус е показана Христовата мисия на света и е посочен пътят на нашето спасение. А именно: с потопяването в Йорданските води Господ взе върху Себе Си греховете на човешкия род и умря под неговото бреме, а излизането от водата показва Неговото оживяване, Неговото възкресение. По същия начин и в нас трябва да умре чрез светото Кръщение старият греховен и прокълнат човек и да излезем от свещения купел като наново оживели, очистени, обновени и възродени.
Празникът Богоявление се нарича още Просвещение, защото Йорданското събитие ни просвещава, като ни показва Бога изявен в непостижимата тайна на единосъщната и неразделна Троица. Всеки от нас чрез светото Кръщение бива осиновен от Отеца на Светлината чрез заслугата на Сина и чрез силата на Светия Дух.
Богоявленският празник е свързан с великото водосвещение, което трябва да ни напомня, че при бреговете на река Йордан Бог е обновил чрез вода и Дух нашата овехтяла от греха природа. Празникът дава началото на чудо, което продължава вече две хилядолетия: осветената вода не се разваля.
Много “учени” са се опитвали да омаловажат чудото на кръщелната вода, търсейки научни доводи за Божиите работи. Най-често коментираният от тях е, че от сребърният кръст, потопен във водата, се отделят сребърни йони, които всъщност са причината за запазването на водата и лековитите й свойства. Наистина, среброто в колоидна форма отдавна се използва в медицината с лечебна цел. Изследвания на специалисти в областта на колоидната химия твърдят, че оптимизираното сребърно съдържание в организма може да се сравнява с включването на втора имунна система, тъй като среброто е микроелемент, необходим за нормалната дейност на жлезите с вътрешна секреция, мозъка, черния дроб и костната тъкан.
По отношение на Богоявленската вода обаче тези свойства на среброто са твърде несъществени по няколко причини.
Първата от тях е, че Църквата не винаги използва или е използвала сребърни кръстове – водата обаче винаги се освещава, независимо дали кръста е дървен, железен, сребърен, златен и дали съда е стъклен, метален и пр.
Второ – времето, през което кръста престоява във водата е само няколко секунди – напълно недостатъчно, за да протекат химични процеси, които да доведат до “осребряване” на водата.
И ако още не вярвата в чудото, може да направите следния експеримент идната година: в полунощ на Кръщение Господне си налейте вода в някакъв съд – може от река, от езеро, от кладенец, от чешмата в къщи. През деня налейте вода от същия източник – в друг съд. Първата вода няма да се развали, дори и да не я занесете за освещаване в Църквата. Защото в този момент, на този велик празник, се освещава цялото водно пространство на земята, всичката вода – без нужда от вашите молитви или потапяне на кръст – и водата ще остане чиста с десетилетия. При водата, която сте налели по-късно, вече действат природните закони и вие много бързо ще установите разликата.
Нито хората с молитвите си, нито дори свещеникът, а Сам Бог освещава водата със Своята благодат. Бог е безсмъртен и нетленен и тези Негови свойства Той предава на водата – ето защо тя не се разваля, а се превръща в нетленна.
Истината е, че човек не бива да се опитва да побере небето в главата си, защото рискува тя да се пръсне. За чудото е нужна само вяра.
В статията са използвани и материали от: www. pravoslavie.bg
