Родопите – свещената планина би била немислима, без да посетим свиленградското село Мезек. В миналото то се е наричало Музак, което според превод на проф. Богдан Филов е значело „музей“. Някога селото е имало над 100 къщи, а днес жителите му едва надхвърлят 250. Край Мезек Родопите свършват и се спускат стръмно към равнината, но показват и тук, че „Свещената планина“, както я наричал „историкът на древността“ Херодот, крие много приятни изненади.
Всъщност археологическите открития, с които се е прочул Мезек, започват с една особено интересна и ценна куха бронзова статуя на глиган в естествена големина, която тежи 177 кг. Намерена е през 1903 г. от местния селянин Ангел Чобана по време на оран. За да я скрие от турските власти, които управлявали тук, както знаем чак до 1912 г., той я заровил отново в двора на къщата си. Запазил само отчупения й крак. Със съселяните си се опитал да изнесе статуята и да я продаде в България, като за целта изпратили отчупения крака на глигана „за мостра“ в Пловдивския музей. Обаче пренасянето на цялата статуя през границата тайно от турците се оказало невъзможно. За находката се разчуло и през юли 1907 г. офицер от турския гарнизон успял да убеди Ангел Чобана да му покаже глигана. Историята свършила с отнасянето на ценната находка в Цариградския музей. Кракът на статуята останал в Пловдивския музей. Там се пазел до 1931 година, когато управлението на музея предложило да го изпратят в Цариград, а в замяна България да получи гипсова отливка от цялата статуя. Днес под оригинала в Истанбул виси надпис, че глиганът е намерен в покрайнините на гр. Одрин.
Очите на глигана са били от цветни камъни, като зеницата е от черен камък, обграден с прозрачен жълт кръг, поставен върху по-широк син кръг. Изглежда те са изчегъртани при откриването й. Статуята е била със счупена муцуна и крак, което според проф. Филов е било извършено още в древността.
Край Мезек има няколко могили. Най-значителната от тях е Малтепе („Иманярска могила”), която се издига югоизточно от селото. Тя е висока 14 метра и има диаметър около 90. Друга могила, наречена Селската, е в източния край на самото село, до шосето за Свиленград. В нивите северно от Мезек се намират три по-малки могили, разположени близо една до друга. Самото име на първата Малтепе е поддържало убеждение сред местното население, че около нея има заровено съкровище и това открай време събуждало иманярски страсти.
Откриването на гробница в могилата Малтепе е станало на 18 януари 1931 г. Жители на селото копали край нея, уж за да търсят камъни за някакъв строеж. Щастието им се усмихнало и те открили бронзова статуйка на сатир. Насърчени от успеха, те продължили работата и през другия ден, когато изненадани стигнали до вход на гробница. Откритието първоначално ги уплашило и те не посмели да влязат в тъмното подземие. Вместо това съобщили за него на селския кмет. Придружени от него и от още неколцина смелчаци, въоръжени с фенери, се върнали до могилата, за да влязат в гробницата. Най-вече на разказаното от учителя на Мезек, участник в акцията, дължим всичките сведения за съдържанието на това, което се намирало вътре, защото намерените в гробницата предмети веднага били пренесени в кметството, а скелетите, изгнили от времето, просто били изхвърлени.
За откритието на тази нова и неотваряна преди гробница в софийския Народен музей научили 3 дни по-късно. За Мезек на 22 януари заминал екип, предвождан от проф. Богдан Филов, заедно с уредника на музея д-р Иван Велков и арх. Александър Рашенов.
Извън всякакво съмнение било, че гробницата от Малтепе, както и откритата по-късно в района на Мезек (местността Курткале) са погребални съоръжения на владетели от втората половина на IV век пр. Хр., чиито укрепени резиденции трябвало да се търсят някъде из пазвите на Родопите край Мезек.
Сред намерените предмети тук е имало голям трикрак свещник, висок 134 см, който е бил счупен на три части, като най-горната е 40-сантиметрова фигура на танцуващ сатир.
Тялото му е моделирано грижливо и с подробности.
Изключително красива и прецизно изработена е и кръглата бронзова апликация с глава на Зевс, която е украсявала вратата, на чиято бронзова брава има изображение на лъвска глава.
Красивият и ювелирно направен от позлатен сребърен лист нагръдник с луноообразна форма е служел да защитава шията на погребания.
Върху него се виждат бордюри от редуващи се лъвски и женски глави, и растителни орнаменти.
Сред намерените в гробницата бронзови предмети са излята ситула (съд, подобен на кофа, с две дръжки, имащ ритуално предназначение), която има на устието си широк плосък ръб с орнаментална украса, както и един красив аскос. В основата на неговата дръжка е изобразен сатир. Всичките тези неща днес могат да се видят в столичния Археологически музей.
Много са забележителностите в района на Мезек. Съвсем близо югозападно от селото се издигат стръмно височини, които се групират около най-високия връх на Родопите в околността, Курткале (702 м). На такава височина е крепостта „Неузетикон“, която е датирана от ХІ век.
Съществува теория, че това е познатата от историческите извори крепост Версиникия. Виждаме битката при тази крепост, състояла се на 22 юни 833 г., когато войните на кхан Крум разбиват византийската армия, изобразена на миниатюра в Мадридския ръкопис на византийския хронист Йоан Скилица.
Осемметрови стени на крепостта са с дължина 110 и ширина 60 м и ограждат площ от 7 декара. Отгоре се открива вълшебна панорама. Крепостта е имала девет бойни кули и някога е охранявала подстъпите към Константинопол. За съжаление тя е била сериозно повредена по време на Втората световна война, когато е служела за отбранителен лагер. Вреди й нанесла и неизвестно чия идиотската заповед с материали от нея да се строят казармите около Свиленград.
Планинска екопътека ни отвежда до чудно красиви родопски местности. Тя има дължина около 7 км и се преминава пеш за близо 6 часа в двете посоки. Ходенето е приятно. Крайна точка на този маршрут друга куполна тракийска гробница малко под връх Шейновец.
В Мезек отлично място за нощуване и храна са бунгалата край селото. На следващия ден може да се разходите до близкото тракийско светилище Глухите камъни на планински връх над близкото с. Малко градище. Това невероятно интересно място е достоен съперник на добилия напоследък широка известност Перперек.
Ако времето ви позволява ден почивка, ви съветваме да отделите подобаващо внимание и на мезешките вина. В случай, че сте любители на по-камерните изискани преживявания и ви вълнува екологията не само на околната среда, а и на душата, не пропускайте бутиковата „Винарна Мезек“. В нея се използва технология, максимално близка до домашната и всичките процеси се извършват ръчно.
Тук може да дегустирате и да си купите от чудесните вина на Сашо Карапеев – един истински естет и духовен човек, за когото виното е култура, а не търговски продукт.
Той ще ви разкаже както за това място, така и за божествената напитка от гроздов сок с такова вдъхновение, каквото е липсвало дори на Мопасан, когато е описвал красивия свят на жените.
Източник: runitravel.com/
Интервю на ТЯ със собственика на винарна „Мезек” – Сашо Карапеев, може да прочетете
тук