Арбанаси не е само старинно село с авангардни къщи, заслужаващи нашето любопитство. То е един рядък и значим исторически паметник, който е способен да ни върне векове назад. Но освен това, Арбанаси е една от топ дестинациите на туристите, които преди всичко искат да опитат от най-характерния вкус на България. За това допринасят множеството хотели в Арбанаси, решени в типично възрожденски стил.
Селището е разположено само на 4 км. от Велико Търново и от почти всяко кътче в него можете да видите прочутите хълмове Царевец и Трапезица. Освен за исторически паметник, село Арбанаси е обявено и за курорт. За първи път за него се споменава в фермана на Сюлейман Великолепни от 1538 г., с което можем условно да сложим началото на неговата история. В центъра на селото ще видите паметника на Иларион Драгостинов, участник в Априлското въстание и главен апостол на втория революционен окръг – Сливенския, родом от Арбанаси. Преди всичко селото е прочуто със старинните си къщи, които са основните паметници на културата и основните виновници за привличането на такъв голям брой туристи.
Най-много историческа информация за Арбанаси е останала от възрожденско време, когато селото е достигнало своя икономически разцвет. Изключително развити са били занаятите, като основен поминък по онова време е джелепчийството, суватчийството, медникарството, златарството. В района са се отглеждали един от най-добрите лозя в цялата страна, както се е създавала е изключително качествена коприна.
Арбанаси има богата история, дълга и вълнуваща. Селището преминава през много повратности, преживява османското иго, гръцката културна инвазия, не е пряк участник в революционните борби, но редица исторически извори доказват живия му борбен дух. До всичко това може да се докосне всеки, който има желание и възможност, а разходката до старинното селище определено си заслужава.
Арбанаси е изключителен исторически паметник на българската история и възрожденска култура. Забележителностите в селото и околностите са много на брой и със сигурност биха представлявали интерес за всеки. Една разходка из центъра на Арбанаси ще ви зарадва с невероятните гледки на старинните къщи. Те са построени още през възрожднеския период и са истинска радост за окото. Прочути в Арбанаси са Констанцалиевата къща, Хаджиилиевата къща, Кандиларовата къща, Хаджиниковата къща, Къщата на Чамуров и други.
Най-голям интерес представляват музейните къщи, за които сега ще ви разкажем:
Хаджиилиевата къща
Хаджиилиевата къща е строена през втората половина на XVII век и е прекрасен образец на възрожденската архитектура от този период. Тя е каменна в приземния си етаж. Тук се намират обширни мазета, предназначени за складирани на стоки и храни, яхър, скривалища за укриване на хора и скъпоценности.
Великолепен параден вход и широко стълбище водят към втория етаж. По тях се слиза в две големи помещения, предназначени за лятна и зимна гостна. Между тях има коридор, от двете страни на който са разположени спални и всекидневни стаи. В дъното му се намира просторна готварница с голямо огнище, пещи за хляб и печива. Около стълбището са разположени сервизните помещения.
Големите гостни стаи са богато украсени. Таваните са декорирани с фигури от бяла глина. По горната част на стените има пана със стилизирани цветя. Рамките на вратите, капаците на прозорците и долапите са резбовани.
Костанцалиевата къща
Костанцалиевата къща също е част от архитектурния резерват Арбанаси. Строена през XVII в., тя е реконструирана няколко пъти. Къщата е двуетажна, с типична за този край възрожденската архитектура. Подредбата й илюстрира бита и културата на българина от този период.
Приземният етаж е изграден изцяло от камък. Тук са разположени: жилище на пазача, стая за прислугата, мазета, складови помещения, конюшня, скривалище, главно и всекидневно стълбище, както и отделно стълбище свързващо скривалището с етажа. Главният вход е защитен със здрава обкована врата.
На втория етаж помещенията са групирани в официални, спални и сервизни. Официалните помещения се състоят от салон (хает), дневна (одая) и столова. Те са свързани едно с друго и имат пряка връзка с главния вход. Столовата е поставена в средата на къщата, а около нея са разположени официалните помещения и кухнята. В най-закътаната част на етажа е специалната стая за родилката.
Въпреки, че помещенията са големи и просторни, подредбата в тях създава интимност и уют, подсилени от богатата й украса. С висока култура и добър вкус е бил стопанинът, а майсторът – даровит и с творчески дух.
Освен къщи, в селцето има забележителни църкви, а в околностите се намират едни от най-прочутите манастири в България, за повечето от които ви разказахме. В самото село също има манастири – Арбанашкият манастир “Успение Богородично” и “Св. Николай”. Арбанашките църкви – общо 7 на брой (с манастирските), са прочути из цяла България – “Св. Aрхангели Михаил и Гавраил”, “Св. Георги”, “Св. Атанас”, “Св. Димитър” и “Рождество Христово”. Ако изберете Арбанаси за вашата почивка, няма как да не посетите тези уникални исторически паметници.
Църквата “Св. Aрхангели Михаил и Гавраил”
Църквата “Св. Aрхангели Михаил и Гавраил” е най-голямата в живописното село Арбанаси, включено в списъка на ЮНЕСКО за световно културно наследство. Тя се състои от олтар, наос (мъжко отделение) с триконхална форма, притвор (женско отделение), параклис “Св. Параскева” и галерия.
Наосът на храма е построен и зографисан през 17 век. Ктитор е семейството на арбанашкия първенец хаджи Нику Култукли. В северозападния ъгъл на наоса е портретът му заедно с този на съпругата и децата. В тази част на храма са изрисувани многофигурните композиции “Слизане в ада” и “Рождество Христово”.
Стенописите в притвора са дело на зографите Михаил от Солун и Георги от Букурещ. Завършени са през 1760 г. В свода са изписани ликовете на Исус Христос, св. Богородица и св. Йоан Кръстител. По стените е представен пълния цикъл на Богородичния акатист и изображения на жени-светци.
Църквата “Рождество Христово”
“Рождество Христово” е една от най-старите църкви в архитектурния резерват Арбанаси. Строена е в края на 16 и началото на 17 век. Състои се от наос (мъжко отделение), притвор (женско отделение), галерия заобикаляща ги от север и запад, а на изток завършваща с параклис “Йоан Кръстител”. Храмът е граден на няколко етапа, като сегашният наос първоначално е бил самостоятелна църква.
Църквата “Рождество Христово” е една от най-богато изписаните църкви в Арбанаси. Стенописите на наоса са завършени през 1597 г. От този период са композициите “Страшния съд” и “Рождество Христово”. Живописта в женското отделение е завършена през 1638 г. Стенописите са разгърнати върху стените и свода. Представените обширни цикли и теми “Акатист Богородичен”, “Древо Йесеево”, “Страшния съд”, се отличават с богатството си от сюжети и фигурални изображения.
Стенописите в параклиса “Йоан кръстител” са създадени през 1632 г. Те са посветени на патрона Св. Йоан Кръстител. Иконостасът е едно от най-старите произведения на дърворезбата от този период в българските земи.
По-голямата част от изображенията в галерията са от 1649 г. Групирани са в календарна поредица “Менелог” и представят старозаветни и новозаветни истории. Илюстрирани са седемте Вселенски събора.
В наоса стенописите представят Празниците, Страданията и Чудесата Христови, завършени през 1681г.
Църквата “Св. Атанас”
Църквата “Св. Атанас” е най-малката по размери арбанашка църква. Строена е през втората половина на XVII в. в североизточния край на селото. На южната страна на църквата е изграден параклисът “Св. Хараламби”.
Цялата църква е стенописвана. Установени са няколко живописни слоя от XVII и XVIII в. Стенописите от притвора, олтара и наоса са от 1667 г. Параклисът е стенописван от даскал Цою и Недю през 1726 г., за което има над-пис на южната му стена. Интересни са композицията „Страшният съд” с нетрадиционно разполагане на сцените и рядко срещаната “Старозаветна Троица”.
В двора на църквата има много надгробни паметници с надписи на гръцки език от XVII и XVIII в.
Църквата Св. Георги
Църквата е строена през втората половина на XVII в. – годината 1661 е посочена в надпис на олтара и на горния праг на каменната рамка над един от северните прозорци. В наоса на църквата живописта е работена през 1710 г. от даскал Христо и Стойо. В църквата има интересен иконостас, някои части от който датират от XVI в.
Църквата “Св. Димитър”
Тя е една от най-старите църкви в Арбанаси. Намира се в стария център на селището, близо до църквата „Св. Архангели”. След Освобождението до земетресението 1913 г. тя е централна енорийска църква.
Стенописвана е в 1612 и 1794 г. На източната стена високо горе над апсидата на църквата е изобразена рядко срещана сцена – „Дървото Йесеево”. В параклиса „Св. Георги” има запазени фрагменти от по-стара живопис,, които специалистите отнасят към XIII-XIV в. Иконостасът на църквата е с позлатена резба.
В северната част на двора се намират надгробни плочи с каменна резба и надписи на гръцки език от XVII – XVIII в.
Арбанашки манастир “Света Богородица”
Девическият манастир “Света Богородица” се намира в началото на с. Арбанаси. Той е един от няколкото духовни обители около старата столица на България, които пазят в себе си тежки спомени от османското нашествие. Посещението на този манастир може да бъде част от приятен ден или уикенд в старинното Арбанаси. В другия край на селото има още един манастир – “Св. Никола”.
“Света Богородица” е създаден още по времето на Втората българска държава. Когато през 1393 г. крепостта Царевец пада, в Арбанаси оцеляват само няколко къщи, сред които и този манастир. През първите векове на османското владичество той се запазва като заможен манастир, но по-късно запустява след постоянните набези на кърджалиите. Все пак през 1680 г. местното население изгражда запазената и до днес нова манастирска църква. Тя представлява интересна постройка, различаваща се от пищните храмове на други манастири – ниска и продълговата сграда (18 x 6 м.), с две предверия и обширен параклис, без външен блясък и камбанария. Изографисана е през 1704 г. от учителите Кръстьо, Цоньо и Георги. Скоро след това (1716 г.), троянският монах Данаил построява жилищните сгради и възобновява дейността на манастира. През 1762 г. църквата и параклиса са допълнително украсени със стенописи. Освен стенните рисунки са запазени и няколко икони, дело на тревненския майстор Захарий Стефанов и сина му Цоню. Камбанарията е нова и е построена над самия вход за манастира.
Интерес буди разположената в едното предверие релефна и обкована в сребро икона на Богородица – част от обкова е добавен на по-късен етап с пари на местен търговец, чието дете според преданието е било изцелено след молитва пред иконата. Тя датира още от преди османското иго и се смята за чудотворна както от монахините, така и от местните хора, които идват в манастира, за да отнесат молитвите си към Св. Богородица. Според преданието, скоро след превземането на Царевец монахините изоставят светата обител и закопават иконата. Много години по-късно местно овчарче чува плач, идващ изпод земята и я намира с помощта на баща си.
Манастирът “Св. Николай Чудотворец”
Манастирът “Св. Николай Чудотворец” е основан по време на Втората българска държава – времето на Асеновци. През 1393 година е разрушен от турците при завладяването на Велико Търново. Близо три века след това, манастирът е отново въздигнат. От тогава датира и манастирската църква, която почти изгаря при пожар. Според една преписка към старо евангелие, църквата е обновена в 1735 година с помощта на арбанашкия болярин Атанасий – убит по-късно от турците за участие в заговор против империята. По-късно духовната обител е разорена от нашествията на кърджалиите, но отново възстановена през 1833 година по инициатива на игумена от Преображенския манастир.
Понастоящем манастирът е постоянно действащ девически.
“Св. Николай Чудотворец” представлява манастирски комплекс от църква, жилищни сгради и параклис.
Църквата е еднокорабна, едноапсида с централен купол и притвор, с източно – мъжко и западно – женско отделение. През 1716 г. до северната й страна е пристроен параклисът “Св. Илия”. Жилищните и стопанските сгради са строени през периода 1833-70 г.
Запазени са някои стари икони. Огромен интерес представляват старият дърворезбен иконостас, дървеният кръст обкован изцяло със сребро и украсен с емайл и разноцветни камъни и старинният бронзов полилей от 1746 година.
Манастирът е обявен за паметник на културата и попада в границите на исторически и архитектурно-археологически резерват.
Манастирите не предлагат възможност за настаняване и храна. За сметка на това, повечето от къщите в Арбанаси са превърнати в целогодишно отворени луксозни хотели и ресторанти.
По материали от:
www.bulgarianmonastery.com
www.retur.eu
www.arbanassi.org
www.arbanassibg.com
