Въпреки значителния напредък на медицината в изследването на различните психични заболявания, за депресията все още се знае недостатъчно. Поради това много от представите за нея са изопачени, а много от твърденията, които битуват сред хората, не са нищо повече от това, което на обикновен език наричаме митове.
1 мит: Депресията не е заболяване и не трябва да се лекува.
Съществува разпространеното мнение, че депресията не е болест, а просто е състояние или дори каприз, когато човек дава воля на своето лошо настроение.
Това не е вярно. Депресията е сериозно заболяване, при което, макар и в редки случаи, е възможен и летален изход. С леката форма на депресия човек може да се справи и сам, но в тежките случаи, когато тя продължава с години, засилва се и прераства в нещо още по-тежко (напр. маниакално-депресивната психоза) е задължителна лекарската помощ.
Човекът в депресия не е в състояние да оцени своето състояние. Приятелите и роднините не могат да му помогнат и затова той трябва да бъде лекуван от специалист.
2 мит: Ако страдаш от депресия, значи мястото ти е в психиатрията.
Депресията, както и всички останали психични заболявания дълго са смятани за позорни и срамни. Понякога това мнение все още битува сред хората, макар и в далеч по-малка степен.
Първо, депресията не е позорно заболяване и за нея не може да бъде винен страдащия. Второ, хоспитализирането става в специални центрове, които приличат повече на санаториуми и трето – на отчет в психодиспансер се водят само тези, които имат неколкократни опити за самоубийство.
3 мит: Депресията е завинаги.
Съвсем не е задължително. При адекватно лечение на депресивен епизод, заболяването може да изчезне завинаги.
4 мит: Антидепресантите са опасни за здравето.
Това не е мит. Всеки специалист би потвърдил, че едва ли има лекарство без странични действия. Дори при съвременните препарати, предназначени за борба с депресията, могат да се наблюдават такива. Неслучайно повечето такива медикаменти се отпускат по специален режим и ролята на психиатрите при избор на най-подходящия препарат е особено важна.
Понякога антидепресантите предизвикват главоболие, виене на свят, потене, сърцебиене, повишена чувствителност към светлина, изгубване на сексуалното желание, сънливост, намаляване или увеличаване на апетита.
5 мит: Антидепресантите предизвикват зависимост.
Тук дори няма какво да се каже. Нито по-старите, нито съвременните “меки” антидепресанти предизвикват физиологическа зависимост. Ако зависимост все пак възникне, тя ще е на психологическа основа.
6 мит: Можеш сам да си предпишеш антидепресанти.
Такъв тип медикаменти не се продават без рецепта и това съвсем не е случайно – самолечението може да има много сериозни последици. Антидепресантите са силно действащи лекарства, които лекарят подбира индивидуално. Това особено се отнася до тяхното дозиране.
7 мит: Прекратяването на приемането на антидепресанти може да стане във всеки момент.
Често, при подобряване на симптомите на депресията или уморен от страничните ефекти, пациентът прекъсва курса на лечение. Това категорично не трябва да се случва! Лекарят не само трябва да изписва антидепресантите, но и периодично трябва да наблюдава пациента по време на тяхното приемане.
Обикновено първоначално се изписват малки дози, после (при нужда) постепенно те се увеличават, а след това отново се намаляват до пълно спиране на лекарството. Ако лечението се прекрати в самия му пик, депресията може да се възстанови и то в още по-лош вид. Възможни са и други странични ефекти като гадене и повръщане, невъзможност за концентрация на вниманието, виене на свят.
Източник:zdrave.bg
