Идеята, че светът е наше огледало и ние сме в много силна и непрекъснато работеща връзка с него, както и различните практики, свързани с тази идея, идват още от древността. Каквото излъчваме ние към това огледало, то го отразява, създава като образ и го вгражда в живота ни – всъщност това са нещата, които ни се случват, независимо от това дали искаме или не.
Новото е, че съвременната физика с годините намира все повече доказателства за тази връзка и нейната сила.
От друга страна, в наши дни има няколко затруднения, които отделят хората от тази идея – на първо място дори от опитите за осмислянето й, а на второ и трето място – от приемането и прилагането й. И това е напълно разбираемо от психологическа гледна точка, тъй като на пръв поглед изглежда, че тя стоварва върху тях вина за това, което им се е случило и/или продължава да им се случва. Но това е само на пръв поглед. Всъщност става дума за поемане на отговорност за себе си, включително и в светлината на това знание, а това е много различно от приписване на вина, било на себе си, било на другите, било на обстоятелствата.
Освен това, съвременното общество е много атомизирано и всеки, в по-голяма или по-малка степен, се приема като отделна част с твърдо очертани граници и убеждения за това, какво зависи и какво не зависи от него.
И на трето място – в общоприетите светски и религиозни възгледи има също такива твърдо очертани граници, които казват какво е възможно и какво е невъзможно.
Характерното и за трите начина на мислене е, че те са много сходни в това, че държат встрани хората от наличието и действието на тази връзка човек-свят, която носи неподозирани възможности за тях и то без посредничеството на институционализираните форми на тези начини на мислене.
Всъщност няма и намек за такова нещо нито в процеса, експериментиран и доказан от физиците (за което ще стане дума по-нататък), нито в идеята, която го формулира и превръща в практика.
И без това светът е пълен с хора, които „прокурорстват” свободно и обвиняват когото, когато и за каквото им хрумне. Значително по-малка група – около 10% – обвиняват пък себе си за всичко. Нито едното, нито другото има нещо общо с поемане на отговорност за себе си. В общия модел на мислене и менталност, който те са вградили в себе си, просто има „виновен – невинен”, все едно, че животът е процес на доказване на виновност или невинност. Докато човек мисли по този начин, той няма как да поеме отговорност за себе си, тъй като в модела просто няма „място” за такова нещо. И този модел е един от основните модели, на които се крепи илюзията за социален ред. Или си виновен или си невинен – друго няма, но само в тази илюзия. А то има и още как – и то е много по-жизнено и интересно от бибероните– залъгалки на този социален ред. Всъщност, да се поеме отговорност за себе си не е нито страшно, нито трудно, нито опасно. Трудно го прави липсата на място в модела, но такова винаги може да се отвори, стига човек да го желае и търси.
Самият опит да се направи свободен избор е и поемане на отговорност за себе си. Нещата се случват едновременно извън времето и пространството. Да са последователни ги правят нашето възприятие за време и пространство. Първо се случват там, а след това пристигат на спирката “земни жители” в нашето „време – пространство”, по-бързо или по-бавно, но съизмерено с така изградения наш свят.
Така от гледна точка на уъркшопа, нещата които се научават са как да действаме в извън това време-пространство, за да направим живеенето в нашето време-пространство по-приятно и интересно.
И в този подход, разработващ нова, некласическа психология, основана и на най-новите достижения на квантовата физика, които на свой ред са доказателства на известни от древността идеи и практики за връзката човек–свят и неизмеримия й потенциал, се научава именно това, как да изграждаме и живеем живота си така, както ни харесва, а не така както сме принудени да го живеем от различни обстоятелства, които считаме за непреодолими.
Това е ядрото на потенциала – способността на всяко човешко същество да надхвърли ограниченията на обстоятелствата – били те от индивидуално или от социално естество.
В квантовата физика се говори за квантов скок, който се изразява в това, че електроните внезапно и без никакъв времеви преход променят орбитите си. Не по-малко интересен е процесът, при който елементарните частици се превръщат от енергия в материя и обратно.
И тъй като психиката ни е много фино информационно-енергетично формирование, т е в пряка връзка именно с това базисно ниво на Вселената и е напълно способна както да извършва „психо-квантови” скокове, което се изразява във внезапното решаване на различни проблеми, независимо от продължителността и тежестта им, така и да формира различни желани състояния и събития, тъй като това е нивото на Вселената, в което се формират всички събития, които се случват в нея, а човешкият живот и общество са просто една малка частица в нейната безкрайност.
В началото на експериментите физиците са били изумени от това, че техните теоретични разбирания и очаквания буквално формират поведението на елементарните частици. Оказва се, че това е действието на пряката връзка на нашата психика с това ниво на Вселената.
И тримата физици, провеждали експеримента в еднакви други условия получили различни резултати, които съответствали на теоретичните им позиции – именно те били различни.
За тази сила на човешката психика в конструктивен план има още няколко експеримента, доказващи по различни начини същите резултати от физическите експерименти, но в плана на човешкия живот, отношения и общество.
С такива неща се занимава описвания подход и уъркшоп – как чрез овладяването и съзнателното насочване на тази ни способност, която ни е дадена по рождение, да направим живота си какъвто го искаме, а не да го живеем като натрапен ни от „непреодолими”, както сме научени да вярваме, обстоятелства. Когато тази способност заработи по гореописания начин, всичко се променя и то не задължително с гръм и трясък, а често пъти – леко, тихо и всеобхватно. Все повече проблеми си отиват от живота ни, без дори да кажат „довиждане” и все повече различни и радващи ни неща започват да се случват в него.
А това е истински вълнуващо и приятно преживяване, а и начин на живеене изобщо.
Статия на Алексей Бъчев
