Днес предлагането на различни почистващи препарати е огромно. Всички те обещават, че ако ги използвате, няма да загубите време, ще постигнете забележителен ефект и ще ви бъде страшно лесно. Разбира се, в повечето случаи ви се продават илюзии. При това – на висока цена. А питали ли сте се някога защо домът на баба ви или майка ви винаги е бил толкова истински искрящо чист? И как са го постигали, без “магическите” препарати?
Ние събрахме няколко от позабравените рецепти на домакините от недалечното минало, които със сигурност ще ви спестят доста пари.
Миене на огледалата
Огледалата се изтъркват в памук, намокрен със спирт за горене, а след това с мека хартия, но не и с вестник. Силно замърсеното огледало може да се измие със смес, състояща се от 2 чаши гореща вода, 50 мл оцет и 50 грама тебешир. Всичко това се разбърква и разтворът се оставя да се избистри. Избистрената течност се налива в друг съд и с нея се намазва огледалото, а след това се избърсва с мек плат. При миенето течността не трябва да попада върху рамката или обратната страна на огледалото.
Почистване на подовете
Белите небоядисани подове първо се намокрят с гореща вода, в която има разтворен сапун, търкат се със специална четка, а след това се изплакват с чиста вода и се избърсват докато станат напълно сухи.
Боядисаните подове, ако са силно замърсени се измиват с вода и амоняк (2 с. л. на 1 кофа вода), а след това се намазват със спирт за горене или растителна мазнина – за да се възстанови техния блясък.
Паркетът не трябва да се мие често – не по-често от 2-3 пъти годишно. И миенето, и търкането на паркета трябва да става по посока на слоевете на дървото. Най –често за почистването на паркета се използва паркетол, който се нанася на тънък слой върху сухия под, след което се оставя за изсъхне и накрая подът се изтърква с вълнен плат или филц. Паркетолът не трябва да се използва по-често от веднъж месечно.
Петната от паркета се премахват както и от небоядисаните подове: пресните петна с шкурка, а старите – с терпентин. Ако петното остава, то трябва да се посипе с талк, отгоре да се покрие с попивателна хартия и да се изглади с не много гореща ютия. Понякога тази операция трябва да се повтори.
Подовете, покрити с балатум, се мият с топла вода и сапун. Не трябва да се използва нито сода, нито амоняк, които могат да развалят здравината на балатума. Не трябва да се забравя, че горещата вода е способна да отмие рисунъка. Веднъж на 2-3 месеца балатумът може да се намазва с натурален безир или ленено масло и да се избърсва с мек парцал.
Веднъж годишно балатумът може да се измива с газ – особено ако са се появили ръждиви петна. Пресните следи и ивици, оставени от обувките могат да се премахнат с бензин. Мастилото може да се премахне от балатума с шкурка или пемза. За да не останат следи изтърканите места трябва да се намажат с растителна мазнина или безир, а след това да се полират добре с парче вълнен плат.
Грижи за килимите.
Не по-често от 2 пъти годишно килимът трябва да се почиства с не много твърда четка, намокрена с вода и амоняк (на 1 л вода 2 с. л. амоняк). След измиването килимът се минава с парцал докато се подсуши.
Премахване на петна от килима:
– петната от бира, вино, ликьор и водка се премахват с вода и прах за пране. Намокрете с този разтвор петното и го натъркайте, а след това изплакнете с разтвор от топла вода и оцет (1 ч. л. на 1 л. вода)
– петната от кафе, какао и чай се почистват със студена вода и глицерин (1 с. л. на 1 л. вода)
– петната от червено вино и плодови сокове изчезват, ако се намажат със смес, състояща се от студена вода и малко амоняк
– петната от мазнини се почистват с бензин.
Не забравяйте, след като почистите петното, да избършете целия килим с четка за дрехи, намокрена с разтвор на някакво почистващо средство, а след това само с мокра четка или гъба.
Килимите не обичат много: твърдите четки, влагата, горещата вода, излятото кафе, чай или мляко.
За да избегнете появата на вдлъбнатини по килима е препоръчително у дома да носите чехли с меки гумени подметки.