Когато в колектива се появи нов колега, всички забравят за текущите задачи и започват да проявяват огромен интерес към новодошлия, опитвайки се да оценят както неговия външен вид, така и неговата комуникативност и професионални качества.
Същото става и в училище: когато се появи нов ученик – съучениците му и учителите веднага искат да открият неговите силни и слаби страни. А на малкия човек му е доста трудно да се намира в центъра на вниманието и под постоянния втренчен поглед на заобикалящите го…
Когато в класа идва нов ученик, това винаги е голямо събитие за всички. Но преди всичко за новодошлия, който преминава през няколко фази на адаптация: първоначално децата странят от него, след това се намират 1-2 ученика, които поемат разяснителната функция, а след това се формира ново общо колективно мнение за новия ученик. В резултат на това той или става аутсайдер, или се вписва в колектива. Това зависи както от личностните качества на дошлия, от неговата комуникативност, така и от помощта на класния ръководител в тази ситуация.
В някои случаи колективът, който се е сплотил за няколко години съвместно обучение, трудно приема „чуждото тяло”. И затова на новодошлия му е особено трудно: той попада в една напълно непозната среда и не знае какво да очаква от нея. Възможни са няколко варианта на развитие на сюжета: ученикът се притеснява, затваря се в себе си и придобива статуса „странник” или се стреми всячески да се хареса на съучениците си. Съществува и третият вариант, при който новодошлият се държи неутрално, но това като правило е най-трудно. И в трите ситуации намесата на класния ръководител е задължителна.
Учителят трябва да открие силните и слабите страни в характера на новия ученик, за да знае върху какво да акцентира – т.е. как да представи на класа неговите силни качества. Ето защо е добре да се проведе откровен разговор с родителите. Ако в семейството има проблем, учителят трябва да знае за него, за да намери правилния подход.
Затвореното дете трябва да се приобщи към класа. Класният ръководител може да организира конкурсна програма, като раздели класа на групи. В процеса на играта новият ученик ще участва в търсенето на решения наравно с другите и ще покаже най-доброто от себе си. Но това не означава, че затвореното дете трябва активно да се сближава с лидера. То просто трябва да почувства подкрепата на останалите и да разбере, че не трябва да се страхува да се разкрие пред съучениците си.
Адаптацията може да продължи седмица или месец – всичко зависи от психологическата нагласа. Във всеки един от случаите педагогът трябва предварително да разговаря с детето, с неговите родители и да разбере какво е отношението на семейството към училището.
Съвети за родителите на „новия ученик”
1. Обсъдете с детето смяната на училището: иска ли то да се премести, от какво се страхува, какви са неговите очаквания. Подгответе го, обяснете му защо сте взели това решение. И помнете: понякога е по-добре да се пътува с две транспортни средства до родното училище, отколкото насилствено да се учи в ново училище. Ако в старото си училище детето е имало определен статус, ако то е амбициозно или ако и било лидер в колектива, могат да възникнат проблеми с общуването, особено ако детето не е готово да прави компромиси. Посъветвайте го на първо време да не претендира за ролята на лидер, а за общува наравно с всички, да се държи естествено и да се запознае с традициите в класа.
2. Има случаи когато детето е готово на всичко, само и само да се хареса на съучениците си. Тогава то губи своята индивидуалност. Родителите трябва да му обяснят, че то не може да се хареса на всички. Детето може да предлага на всички помощта си, но умерено, тъй като в противен случай има риск да попадне в мрежите на зависимостта. Например, ако то редовно им пише домашните, съучениците му ще свикнат с тази „услуга” и ще я възприемат като нещо напълно резонно – т.е. постоянно ще изискват това от него.
3. Някои родители се държат така, че създават у детето впечатление, че то трудно би могло да се справи в новата ситуация („Бедничкото ми! Ще ти бъде трудно!”). И детето започва да се чувства така – то очаква само негативни емоции. Родителите не трябва да обсъждат в присъствието на детето преподавателите и учебния процес. Ако те не са съгласни с нещо, трябва да обсъдят това със самия учител, а не да настройват детето.
4. Учете детето си да не клевети съучениците си на учителите. Учителите се отнасят с особено внимание към новия ученик, те му отделят повече време и това понякога провокира неговите оплаквания. Но по този начин той бързо ще настрои класа срещу себе си.
5. Майката не трябва постоянно да тича до училището, за да разбере как е детето и дали то се е нахранило. Грижете се за детето си у дома, а в училището ходете само при необходимост – в противен случай децата ще започват да се присмиват на детето.
6. Не хвалете детето си пред учителя. Разкажете му колкото се може по-конкретно и обективно с какво то може да се справи и в какво се нуждае от помощ. Научете детето си да бъде коректно, да постъпва тактично и да не изпада в конфликти.
7. Родителският контрол е задължителен, независимо дали детето е в първи или десети клас. На децата трябва да се предоставя възможността сами да разрешават проблемите си, но не трябва да се забравя, че те си остават деца! Родителят трябва да бъде постоянен помощник на своето дете.
8. Ако детето не се справя и понижава своя успех, трябва да съобщите за това на учителя, но не под формата на претенции, а като проблем, който трябва да бъде разрешен със съвместните ви усилия. Детето в дома и в училище са две различни личности. Родителите го виждат от едната страна, учителите – от другата. Затова контактът е крайно необходим. Но ученикът не трябва да остава с усещането, че го следят.
9. Доверявайте се на детето си, но не му вярвайте сляпо. Не забравяйте, че новият клас за детето е още един шанс да се прояви и самоутвърди!
