Професорът по психология Е. Уортингтън смята, че партньорите в двойките имат четири основни потребности – от посвещение, от интимност, от значимост и от прощаване. Всяка потребност е фактор, връху който се гради взаимното щастие на двойката. Партньорите трябва да посрещат своите потребности от интимност и от значимост, за да бъдат удовлетворени. Те трябва също така да поддържат своето взаимно посвещение и взаимно да си прощават за получените наранявания.
Когато партньорите посрещат своите потребности, резултатът е стабилна и щастлива двойка. Проблемните двойки имат трудности в посрещането на една или повече от четирите потребности.
Четирите потребности на партньора:
Посвещението включва поддържането на споделен дух, да мислим за самите себе си като постоянно свързани с партньора. Посвещението се изразява в поведението на всеки един от партньорите – начина, по който говорим с тях, и нещата, които правим за тях. Можем да изграждаме посвещение, като непрекъснато говорим на нашите партньори за своята любов, можем да покажем, че сме посветени, като никога не флиртуваме с друг човек, като прекарваме време с партньора си и като оставаме верни на връзката във всичките си действия.
Интимността е основата, на която стъпва всяка двойка. Тя е изграждащият блок за взаимоотношенията в двойката. Индивидуалните предпочитания за силата и вида на интимността са различни. Някои предпочитат повече интимност, други повече дистанцираност и по-малко интимност. Силата на интимността и дистанцираността, от която се нуждае всеки от членовете на двойката, е жизненоважна за функционирането й. Хората регулират своята интимност чрез действията си. Поведението може да не окаже въздействие върху интимността, може да увеличи интимността, може да засили дистанцираността или да балансира интимността и дистанцираността. Двойките могат активно да променят своята интимност, като променят начините, по които разпределят и планират своето време. Двойките посрещат нуждата от интимност чрез структуриране на времето си, за да осигурят баланс на интимни, съвместни и дистанциращи занимания. Хората имат нужда от интимност, съвместни дейности и усамотяване.
Значимостта е признаване стойността на другия като личност. Хората задоволяват своята нужда от значимост, като демонстрират, че могат да влияят на света, обикновено посредством работата. Неизбежно хората търсят доказателство, че могат да влияят върху своите партньори. В идеалния случай всеки човек иска неговият партньор да го обича и да се съгласява с него или с нея. Ако човек е възпрепятстван да постигне тази значимост вътре в двойката, той може да пренасочи усилието си някъде другаде или да увеличи усилията си. Конфликтите в двойките често отразяват това усилие да се задоволи нуждата от значимост.
Прощаването действа срещу силата на разделението и запазва взаимоотношенията на двойката здрави и сигурни. Когато егоцентризмът отслабва посвещението, прощаването го съгражда наново. Прощаването ни призовава отново да се върнем към още по-интимно взаимодействие.
Тези потребности трябва да бъдат посрещани, за да процъфтяват взаимоотношенията и всеки един от партньорите да се чувства удовлетворен и щастлив.
Какво се случва, ако не удовлетворяваме четирите основни потребности?
1. Когато посвещението е изкривено, двойката се характеризира с недоверие и чувство за предателство и несправедливост.
2. Когато интимността не е задоволена, двойката се характеризира с отчужденост, липса на интерес и студенина или хладност на партньорите един към друг.
3. Проблемите в значимостта водят до свръхзагриженост за власт, за това, кой е прав и кой към кого е съгрешил. Споровете са многобройни и често са разпалвани от незначителни инциденти. Конфликтите имат склонност да се засилват с времето и може да настъпи разпадане на взаимоотношението, ако двойката не успее да разреши своите различия относно властта и правилата в двойката.
4. Проблемите с прощаването са резултат от нараняване и егоцентризъм от страната, която е била наранена. Взаимоотношение, характеризиращо се с липса на прошка, е изградено върху недоверие спрямо партньора и или с изражение на мъченическо страдание, или с желание да се нарани другият човек в отговор. С течение на времето липсата на простителност може да доведе до отчуждение, огорчение и разпад на двойката.
Автор: Цветан Иванов
Източник: shtastieto.com