Джулая (или нечленувано “Джулай”) е традиционен хипи празник в България, който възниква във Варна през 1986 г. Името на празника се свързва с известната песен на Юрая Хийп от 1971 г. July Morning). “Джулай” (july) на английски език означава юли. Въпреки че традицията е свързана с хипи движението в Америка, тя съществува в България и до днес. На всеки 30 юни срещу 1 юли големи групи хора се събират по крайбрежието на българското Черно море, за да посрещнат заедно изгрева на слънцето. Така те смятат, че се пречистват пред него, без това да има връзка с езически или религиозни ритуали.
Джулая е уникален за България поради естеството на неговото възникване и не се наблюдава в други европейски страни. Твърди се, че е възникнал като протест срещу комунистическата власт, изразен в символиката на едноименната песен на Юрая Хийп. Символичното посрещане на изгрева е било като посрещането на едно ново начало и едно по-добро бъдеще за първоначалните участници. След падането на комунистическия режим в страната движението продължава да съществува, но липсата на първоизточника за протест променя с времето основната идея на първото хипи-движение в България.
Някои твърдят, че идеята вече е загубила своето първоначално значение, както и че по-младите хора не са непременно запознати с условията, при които е възникнал този празник или дори кой е авторът на песента. Въпреки това, въодушевлението от първите сутрешни лъчи, като символ на зараждащия се живот, е все още основна причина хората да го честват.
Поради прекаленото посещение след промените от 1989 г. на хора, които са далеч от хипарската идея, група от “старите хипари” решават да започнат да честват “ивнинга” (“вечерта” – от July Evening), като се събират в с. Варвара на 30 юни.
Идеята за Джулая е популярна и днес. Сега тя има и друг привкус на бягство от всекидневно потискащата цивилизация, на протест срещу самите нас и пълно освобождаване на личността от оковите на големия град.
С течение на времето Джулай морнинг добива все по-широка популярност сред младите хора, като местата, на които се чества, вече се разпростират не само по българското черноморско крайбрежие, но и в повечето големи населени места на страната. Особено популярни са бреговете на реки и всякакви водни басейни, хълмисти местности с възможно най-широка видимост на терена, както и всяко възвишение около големите градове. Формално изгревът може да бъде посрещнат на всяка апартаментска тераса с изглед на изток, като за хората, които нямат възможност да прекарат нощта на открито, това е достатъчно, за да се чувстват съпричастни.