Работата безспорно заема все по-важно място в живота на много хора. Есента и зимата ни предразполагат да седим по-дълго в затворените помещения, т.е. донякъде създават предпоставки да отделяме повече време на професионалните си занимания. Но пролетта и лятото ни дават възможност да прекарваме по-дълго, радвайки се на слънцето, на близки и приятели. Дали обаче дори в най-хубавото време не мислим твърде много за работата си?
Къде е границата между сериозното отношение към нея и работохолизма…
Отговорете на няколко въпроса, за да разберете към коя категория хора сте.
1. Дори когато планирате през почивните дни да почивате, какво от работното си място вземате у дома?
А. Всичко, което светна за необходимо, за да наваксам.
Б. Компютърът и служебния си телефон, за да направя всичко възможно да се свържат с мен по спешност.
В. Само това, което сметна, че може да ми е полезно за някоя работа, свързана с дома.
2. Каква част от разговорите в къщи след работно време са свързани с професионалната ви ангажираност?
А. Това е основната ни тема за разговор дори на масата и пред телевизора.
Б. Споделям само някои клюки и любопитни случки от работата, защото те ни развеселяват.
В. Не занимавам близките си с нищо от това, което се случва на работното ми място.
3. Какво мислите за своята работа, когато уикендът е към края си?
А. Вече си представям, че съм на работа и мисля как да организирам нещата там.
Б. Изпитвам смесица от напрежение и нетърпение.
В. Чувствам се достатъчно отпочинал(а), за да започна работната седмица с добро настроение.
4. Колко часа средно на седмица работите?
А. Над 55. Всъщност изобщо не ги броя, за да не се стресирам допълнително, нито пък обръщам внимание колко работа нося в къщи.
Б. 40 до 55, но удоволствието от работата така ме поглъща, че не обръщам особено внимание на часовника.
В. 35-40. Защо изобщо е необходимо да ги броя?
5. Имате ли някакво хоби, което ни най-малко не е свързано с професията ви?
А. Чудите се защо работата през уикендите не се брои за хоби?
Б. Разбира се, но нямам нищо против да поговоря с някой колега професионално, ако работата го налага.
В. Искам и успявам винаги да си намеря интересно занимание, което изцяло ме откъсва от работата ми.
6. Почивате ли си лесно след работа?
А. Защо? Изглеждам ли стресиран(а) от работата си?
Б. Най-често успявам бързо да “забравя” какво се е случило през работния ден.
В. Чувствам се напрегнат(а), само ако една минута след края на работното време, още не съм си тръгнал(а).
Резултати:
4 и повече отговора А: Внимание! Работата ви е погълнала дотолкова, че е най-вероятно хората около вас – приятели и близки, да са недоволни колко малко време им отделяте. Щом сте забравили, че за да работи пълноценно, човек се нуждае и от истинска почивка, нещата не са наред. Опитайте се да промените нещо:
– Вземете си отпуск. Колкото повече, толкова по-добре, особено ако работохолизмът ви е обзел изцяло. В такъв случай един уикенд и смяна на обстановката няма да стигнат.
– Всеки ден приключвайте с работата няколко минути по-рано. Така постепенно продължителността на работния ден ще достигне нормални граници.
– Помислете каква е истинската причина да работите толкова. Не ви достигат парите? Искате да се реализирате в работата на всяка цена? Не ви се прибира особено у дома? Отговорът на този въпрос ще ви помогне след това да разберете и какво може да ви мотивира да работите по-малко.
4 и повече отговора Б: Обичате истински работата си и тя е важна част от живота ви. Въпреки това балансът между професионалния и личния ви живот не е проблем за вас, защото вече сте го намерили. Помсилете обаче и в перспектива – как да запазите равновесието:
– Почивайте си редовно през уикендите и не отлагайте отпуска си, освен ако не излезе нещо наистина спешно.
– Внимание! Когато човек е отдаден на работата си, много лесно може да се натовари с нови и нови задачи. На всяка цена устоете на желанието да свършите още нещо – сигурно има и други колеги, които могат да се заемат.
– Следете поведението си. Ако енергията започне да не ви достига, сигурно балансът е застрашен. Отделете повече време на любимите си хора и на приятелите – те са най-доброто лекарство срещу стреса.
4 и повече отговора В: Работите, за да живеете, но не живеете, за да работите. И ако успявате да запазите уважението и респекта на своите колеги, независимо че всеки ден си тръгвате точно на време, всичко е наред. Все пак:
– Може да попитате колегите си дали не можете с нещо да им помогнете. Ако се наложи, един-два часа на работното място след края на работното време не са чак такъв проблем. Пък и работата ви все пак е част от тази на целия екип и главна цел е всички да са доволни и всичко да бъде свършено в срок.
– Определете най-важното, към което се стремите. Целите може да са и повече от една, но самият процес на тяхното определяне е важен – така всеки си дава сметка кое е от първостепенна важност и кое не.
– Успявате ли да свършите всички свои задачи в работата без да работите извънредно? Ако е така, всичко е наред и всички ще са доволни – и в работата, и у дома.
