Битува мнение, което споделят както повечето мъже, а и много от жените, че да се работи под ръководството на жена, не е лесно. Не става въпрос за това, че жените не са достатъчно добри като стратези или политици. Много примери потвърждават обратното. И въпреки това, стане ли въпрос за началник, то най-напред характеристиката се прави по полов признак, а деловите качества остават на заден план.
Дали това е правилно, е друга тема. Въпросът тук е защо в обществените представи битува мнението, че да те “командори” в службата жена, не е най-добрия късмет.
Най-лошото, което може да очаквате от жена-ръководител:
Фунцията на ръководителя е да обединява хората в екипа, да планира и координира действията и да осъществява контрол върху изпълнението на разпорежданията си. За тези функции е малко да бъдеш просто професионалист – тук най-необходимото качество е именно притежанието на лидерски умения. Подчинените признават безпорния авторитет на началника – лидер, който…:
– е способен да вижда по-далеч и е по-проницателен от всеки от останалите;
– умее да поема инициативата;
– е признат арбитър в междуличностните отношения;
– не се страхува от риска (да взема решения означава да рискува).
Дали психологическия портрет на жената – като по-нежния и пасивен пол – не е пълна противоположност на обрисивуния по-горе образ на добрия началник?
За илюстрация на казаното някои дават предбрачните отношения между половете. Мъжът, когато се стреми да завоюва една жена, е предприемчив, напорист, рисковач. Тези качества – на завоевател и лидер в отношенията между половете, се разпространяват и в служебните отношения, т.е. мъжът е лидер “по природа”.
Друго основание, което се посочва в минус за жените, поели към шефския стол е, че лидерството е многопланово понятие. Първият план е на професионалните качества, втория – степента на информираност и третия – контрола на емоциите. Що се касае до професионализма и информираността, то тук и двата пола са на една висота и това рядко някой би си позволил да оспори. С емоциите обаче е по-сложно.
Нежният пол “изпреварва” в емоционално отношение мъжете, но за лидерството това по-скоро носи вреда, отколкото ползи. Жените са по-непредсказуеми, често подложени на промяна на настроението, в зависимост от хормоналния си баланс и често оценяват сътрудниците си на принципа “симпатичен – несимпатичен”, трудно се фокусират върху един проблем, изключвайки всичко останало и пр.
Разбира се, да се обобщава, че от жените не стават добри лидери, е погрешно. Световната история е записала много примери за жени-водачи, още от най-древни времена. Дали те са по-скоро отклонение от нормата или доказателство, че жената е точно толкова добър началник, колкото и мъжа – нека да оставим темата отворена и да разгледаме два основни (и противоположни) типа на женско управление, в които може да разпознаете и вашата шефка:
Мъжът в пола:
У този тип жени емоционалната сфера е слабо развита, поради което те “компенсират” с твърдост и подчертана авторитарност в отношенията с подчинените. Комплексът за емоционална непълноценност ги е накарал да се поучат от най-безскрупулни мъжки образци. Да си подчинен на такава жена не е за завиждане: “мъжът в пола” ръководи подчинените си с желязна ръка, а свободомислието и обмяната на мнения са абсолютно невъзможни. В екипа, ръководен по този начин, се пробуждат най-лошите страни на човешката същност – например подмазвачеството. Най-трагичното, може би, е това, че на подобно място остават тези с недобра професионалната квалификация, защото добрите професионалисти не биха могли да издържат подобна атмосфера. Ако обаче вие сте професионалист, но по една или друга причина сте попаднала на това място и сте принудена да се примирявате на този етап с положението, то трябва да знаете, че и най-малката грешка предизвиква силен стрес у вашата “желязна лейди”. Вашата задача трябва да е да изведете разговора от плоскостта на скандала към плоскостта на диалога – и то по възможност конструктивен, като най-добрата тактика е да изчакате първо да отмине бурята. После заложете на убедителните аргументи, защото “мъжът в пола” има и едно качество, на което може да заложите – прагматизъм. Чисто по мъжки.
“Добрата мама”:
Тази категория началници от женски пол е напълно противоположна на горната. Тук всичко се гради на емоции, а личното обаяние е един от основните работни инструменти на шефката. Стилът на нейното общуване с подчинените е: “Момчета и момичета, хайде дружно се захващайте за работа”.
“Добрата мама” е свръхлиберална, поради което често в екипа – малко по малко – се възцарява пълен хаос.
Тя делегира твърде много права, поради което “диригентът” се губи някъде из оркестъра, а симфонията се превръща в какафония.
Ако се трудите под ръководството на “добра мама” и освен това сте твърдо решени да се посветите на работата си, когато имате проблем, не се допитвайте за проблемите си до колега, а вървете направо при нея. Освен това се опитайте максимално емоционално да й представите предложението си, като пропускате детайлите и техническите подробности. Ако на нея й хареса идеята, тя ще пожелае да вникне в това, което сте й представили с толкова жар.
Разбира, като ръководител, “добрата мама” е длъжна да предявява претенции и да демонстрира авторитет. Това може да звучи по следния начин: “Аз толкова се старая и правя такива неща за вас, а вие сте пълни нехранимайковци, как не ви е срам!”
Да успокоите “добрата мама” обаче изобщо не е трудно – достатъчно е да заложите на нещо, което да докосне чувствата й. Подарете й букет цветя и тя самата ще разцъфне!
