Старосел е село в Южна България. То се намира в община Хисаря. След откритите от проф. Георги Китов край него антични тракийски гробници и храмове, селото придобива световна известност.
Археологическите находки в района на село Старосел свидетелстват за древни поселения отпреди 7-8 хилядолетия. През V в.пр.Хр. тук е било разположено древно тракийско селище с могъщи племенни вождове и богата местна аристокрация. Селището е съществувало и по времето на Втората българска държава. Жителите на днешното село (тогавашно Ени кьой – Ново село) са потомци на жителите на троянското село Старосел (дн. Съево), които се заселват по тези места през ХV в.
През 1798 г. е построено килийното училище и малка църква, вкопана в земята. През 1819 г. властите в Цариград дават разрешение за построяване на нова голяма църква, която просъществувала до Априлското въстание. В Старо Ново село непосредствено преди въстанието живеели около 2000 българи и няколко десетки цигани, които били предимно ковачи и железари. Селото наброявало 300 къщи и било важен стопански център в района. На река Пясъчник били разположени 17 мелници и 5 тепавици, а също и 13 гюлпани (розоварни) и много работилнички за коларски пособия и материали. Тук бил и пазарът за едър рогат добитък. Васил Левски е посещавал селото през 1869 и 1871 година, където е основал революционен комитет. По-късно селото взело масово участие в Априлското въстание и дало много жертви – опожарени са всички къщи, църквата и училището. Разграбено е цялото имущество и хранителните запаси. Част от населението на Ени кьой било избито, друга част се преселила в Северна България и по-голямата част се върнала на старото си поселище, но от суеверие не издигнало наново опожареното и опустошено село, а построили ново на 2-3 км надолу по реката. Нарекли новото си село Ески ени кьой (Старо Ново село — на старото място ново село), което название останало до 30-те години на ХХ век, когато е преименувано на Старосел.
Културни забележителности
Старосел е сред Стоте национални туристически обекта.
Тракийският култов комплекс, в „Четиньова могила“, открит и разкопан от Георги Китов през 2000 г., е най-големият открит досега тракийски царски комплекс с мавзолей. Гробницата-хероон, наричана от Георги Китов “храм”, впечатлява с внушителната ограда (крепида) от каменни блокове, парадно стълбище с коридор и култова площадка. Входът е очертан от плочи с пластична и цветна украса. Вътрешното помещение е огромна (диам. 4,80 м) кръгла куполна камера с полуколони и цветни орнаменти. От северната страна на храма се намира вкопана скална вана за производство и съхранение на вино. Тя е с елипсовидна основа и плътна замазка. При разкопките вътре са намерени съдове за пиене на вино и цедилки.
Траките почитали Великата богиня Майка, която е отъждествявана с планина или скала. Натрупването на могили възпроизвежда планината и утробата на богинята – майка. Освен нея, е почитано и мъжко божество. Царят на траките играе ролята на “медиатор” – връзката между хората и боговете. Според Александър Фол, от аристократичните ритуали на траките, води началото си гръцкото религиозно учение, наречено „орфизъм“. Светилището в Старосел е изпълнявал точно такава функция – във вътрешната камера са се изпълнявали тайни орфически ритуали. Целта им е била усъвършенстване, извисяване на царя до антроподемон (обожествен човек).
На 30 м. южно от куполната сграда, е открит „кенотаф“ – празен гроб, а около него в три отделни ями – разчленено на три човешко тяло и богати дарове – златен пръстен, съдове, конска амуниция, въоръжение.
Могила „Хоризонт“ е единствената гробница – хероон (светилище на герой, почитан в специален култ в древните религии) в Тракия с колонада. И докато на други места колоните са една или две – тук броят им достига 10. Колоните са с капител в ранен дорийски стил. В този хероон е бил погребан представител на тракийската аристокрация. Въпреки че гробницата е ограбена още в древността, намерените сребърни и златни предмети говорят красноречиво за ранга на погребания.
В района около Старосел и съседните села има още 9 могили с уникални архитектурни елементи и цветна украса. Могилите са проучени и консервирани, но не са отворени за посещения.
„Кози грамади“ е тракийски архитектурен комплекс от V-ІV век преди Христа, разположен на площ от около 8 дка. Обектът се намира в Средна гора, на 20 км северно от могилите в Старосел. Комплексът включва няколко монументални сгради, опасани с крепостна стена в квадров градеж. Централната постройка е внушителна резиденция на владетел. Намерени са много монети от тракийските царе Терес ІІ, Котис І и Аматок, както и двойна брадва (лабрис), символ на царската власт у траките.
Празници и ритуали
Местният събор се провежда всяка година на Спасовден в местността „Манастирчето“. Това е и патронния празник на малкия манастир „Св.Спас“, който се намира до тракийския храм с колоните. Спасовден (Възнесение Господне) отбелязва възкачването на Господ Исус Христос на небето. Празникът е подвижен, той се чества на 40-я ден след Великден и винаги се случва в четвъртък, като тази година се пада на 5 юни.
По предварителна заявка в Информационен туристически център в Хисаря можете да гледате възстановка на ритуала “Дионис”. Ритуалът „Дионис“ се представя на тракийския култов храм и е свързан с предназначението на храма и намиращата се там древна „винарна“. Виното е било основна част в орфическите ритуали. Чрез огън и вино жреците са гадаели бъдещето. Под знака на виното са минавали и шумните тържества в чест на бог Дионис.
