Човек не се отличава ни най-малко от животните в своята потребност от лично пространство. Стремежът периодично да се насочват към своето лично убежище е заложено в програмата на повечето бозайници, птици, земноводни, дори насекоми. Едни си приспособяват за тази цел естествени укрития, други си ровят дупки, трети си вият гнезда и т.н.
Затова и съвсем не е случайно, че децата на 5-7 години започват да си строят домове от възглавници и други подръчни средства, те обичат да си строят къщи по дърветата или “пещери” в храстите или под масата. По този начин реализират естествената си потребност от лично, недостъпно за другите пространство.
Всеки се нуждае от свое персонално “ъгълче”, което създава колкото усещане за безопасност, толкова е и необходимост за отпускане и възстановяване на силите. Функцията на личната територия в повечето случаи разбира се изпълнява домът. Въпросът е колко голям трябва да бъде той, за да се чувстваме комфортно?
Минимизация на пространството
Най-известният обитател на минимална територия вероятно е Диоген. На него са му стигали: първо, бурето и второ – “наглостта” да излиза от него и да дава указания на Александър Македонски.
Първо място сред съвременните архитекти, изобретили начин за построяването на дом върху една педя място, в който човек може да се чувства комфортно, заемат несъмнено японците. Японският архитект Кисе Курокава създава зданието Накагин Тауър, състоящо се от жилищни капсули, в които човекът може да се побере само в седнало или легнало положение.
Общата площ на жилището е… 4 х 2,5 метра.
Накагин Тауър е построен през 1972 г. и е един от първите “капсулни” жилищни проекти. Според идеята на неговите създатели, след своето износване или по желание на обитателя й, всяка от 144 стоманени капсули може да се заменя с нова. И така неограничен брой пъти.
Днес в Накагин Тауър не живее никой. Само една от капсулите се разглежда като туристическа атракция.
По-късно в Осака са били построени хотели на същия “капсулен” принцип, места за сън и т.н., но опитът от живеенето в тях е доказал тяхната несъстоятелност и архитектите са стигнали до извода, че минималното жилищно пространство трябва да позволява на човека… поне да стои изправен.
През 2001 г. британският архитект Ричард Хордън е създал заедно със своите колеги най-малката в света къща – Micro-mini-home, състояща се от спалня за двама, вградена кухня, бар, телевизор, климатик, шкафчета и антре, разположени на площ от само 2,5 м3. Цифрата не е случайна – изчислено е, че това е минималното пространство, при което човек няма да може да докосва с ръце стените и тавана. С такъв дом можете да се сдобиете само срещу 58 хиляди долара. За “утешение” може да се добави, че обзавеждането на жилището се изработва индивидуално за всеки клиент, а домът е построен от екологично чисто материали.
Големи домове – големи проблеми…
Обратното предположение е, че колкото по-голяма е площта на битовото пространство, толкова по-добре се чувства човек. Но това също не е еднозначно.
По данни от списание Journal of Industrial Ecology, минималният размер на жилищното пространство в щата Арканзас е 242 квадратни метра, а за Охайо – не по-малко от 168.
При голямата територия обаче възниква проблемът за изгубване на контрола над пространството. Съществуват редица изследвания, посветени на развитието на депресията сред домакините, които потвърждават взаимната връзка между потиснатото състояние и отслабения контрол над битовото пространство.
Очевидно е също така, че важна роля играе не размерът на личното пространство, а неговата ефективност. Т.е. то трябва да бъде така организирано, че да стане пригодно за живот… и да не бъде твърде замърсено.
Ефективната организация на битовото пространство е индивидуален въпрос, с който се занимават дизайнерите. А с проблема “колко вещи могат да направят човека щастлив” се занимават най-вече психолозите.
Учени от Центъра за психични разстройства в САЩ са изследвали група хора, обединени от склонността си към събирането на всевъзможни вещи у дома. На участниците е била възложена задачата да изберат кои вещи да оставят у дома си и кои да изхвърлят. Една част от вещите са били унищожавани лично пред очите на участниците, като едновременно с това са анализирали показанията на тяхната мозъчна дейност.
Оказва се, че в процеса на сортиране на вещите участниците в експеримента са изпитвали паника и силно напрежение – те не са били в състояние да вземат решение.
“Хората, които са независими от своите вещи, се чувстват освободени”, поясняват изследователите, цитирани от Ройтерс, “Този експеримент потвърждава принципа: ред в дома – ред в мислите, а неорганизираността несъмнено влияе негативно на здравето”.
Източник:здраве.bg
