Нина Райчева е от хората, на които ти идва да свалиш шапка. Затова, че са толкова упорити да живеят мечтите си, за усърдието, което влагат да направят нещо “за първи път в България” и най-вече заради това, че са успели да запазят и се опитват, с цялата си отдаденост, да предадат на другите онова отношение към живота и хората, което поставя на първо място истинските човешки потребности – да бъдем щастливи, да живеем живота си с радост, в мир и хармония със себе си, ближните и света. Нина Райчева има редица обучения в чужбина и у нас, които са в основата на консултантската й практика. Интелигентна, озарена и всеотдайна, вече 2 години Нина организира семинарите “Наистина жена”, с желанието да помогне на повече жени да открият онези препъникамъчета, които ги възпрепятстват да бъдат наистина – и напълно – щастливи, във всеки аспект на живота си и така да разкрият и реализират себе си по най-добрия възможен начин.
ТЯ: Здравейте, Нина! Нека да започнем оттук – къде най-често се препъваме и как най-често възпрепятстваме щастието си?
НИНА: Напослeдък много се говори за позитивното мислене и за това, да се чувстваме добре и поради тази причина много хора остават с убеждението, че на всяка цена трябва да са щастливи и се опитват да подтиснат собствените си чувства, т.е. ако не се чувстват добре, те се обвиняват за това и така допълнително влошават състоянието си. За мен щастието се състои в това, да се чувстваме добре в момента с това, което сме и което имаме. Много хора смятат, че щастието се намира някъде другаде и зависи от външни обстоятелства. Казвайки си “Ще бъда щастлив/а ако…” ние си отнемаме възможността да се чувстваме добре тук и сега и отлагаме щастието си за един бъдещ, неопределен момент, който може никога да не дойде. И другото, което се случва е, че по този начин изнасяме щастието извън себе си, забравяйки че то е вътрешно състояние, независещо от външни обстоятелства.
ТЯ: Кои са най-големите митове за щастието според вас, които са навредили директно на хората и на способността им да бъдат щастливи?
НИНА: Както казах, един от най-големите митове е, че щастието е извън нас и не зависи от нас, а от други хора, обстоятелства, условия, събития. Друг мит, за който се сещам е, че трябва да бъдем щастливи на всяка цена и да не си позволяваме да изживяваме емоциите си, такива каквито са в настоящия момент. Не е нужно да се борим, да отричаме емоциите си. Щастието не е емоция – то е отношение, нагласа. А емоциите идват и си отиват, имат върхове и спадове. Т.е. аз може да съм тъжна и пак да бъда щастлив човек, дори и в момента на тъгуването си. Нагласата за щастие е като честотата на една радиостанция – тя е постоянна, но на тази честота звучат различни песни – някои ни натъжават, други ни карат да танцуваме…
ТЯ: Казвате, че щастието е пътят. Това означава ли, че трябва първо да се опитаме да изградим нагласата за щастие вътре в себе си – като условие за функционирането ни в света и за взаимодействието ни с хората?
НИНА: Да, точно за това става въпрос.
ТЯ: Бихте ли се съгласила, че подхождаме към живота си прекалено борбено – като че ли всичко хубаво трябва да бъде изстрадано – включително и щастието. Всъщност, това не ни ли отнема изобщо възможността да сме щастливи?
НИНА: Има една мисъл, за която се сещам и тя е, че щастието е като пеперуда – гонищ ли я, тя бяга от теб, а спреш ли, тя сама каца в ръката ти. Същото е и с щастието. Него можем да го усетим единствено когато сме в състояние на приемане, на свързаност със себе си, а от там и със всичко останало. Понякога е нужно просто да се спрем, да поемем дъх, да се насладим на това простичко действие, което сме приели за даденост, а то само по себе си е чудо. Когато сме заети с преследване на нещо, не забелязваме малките чудеса около себе си, а те са навсякъде и във всичко. От нас зависи да спрем и да ги видим.
ТЯ: Не мислите ли, че щастието е твърде социализирано днес, твърде обусловено от натрапени модели и дефиниции за щастие, твърде условно и насочено към бъдещето?
НИНА: Да, има твърде много дефиниции и рецепти за щастие, а всеки от нас е уникален. От една страна щастието може да бъде нещо простичко и универсално и е свързано с това, както вече казах, просто да си позволим да се чувстваме добре, въпреки обстоятелствата и бъртвежите на ума. А от друга страна съм сигурна, че има толкова много начини за преживяване на щастието, колкото са звездите на небето. Самата аз мога да се чувствам щастлива по хиляди начини. Но, да – щастието е тук и сега и от всеки от нас зависи да си го открием и да му позволим да остане.
ТЯ: Мислите ли, че така наречената “зона на комфорт” на съвременния човек включва по-скоро нещастието, отколкото щастието – като че ли сме свикнали да бъдем нещастни и дори вярваме, че “много хубаво не е на хубаво”, когато се почувстваме добре?
НИНА: Всички ние сме отгледани в семейство, което е имало определени стереотипи на поведение, вярвания и емоционална атмосфера и зрялост. Това е формирало у нас така наречената “зона на комфорт”, която е свързана с усещанията, които най-често сме преживявали в деството си. Ако нашите родители не са знаели как да бъдат щастливи, то те са предали това и на нас. А те не са знаели, защото и техните родители не са знаели, които от своя страна също са имали родители… И така до безкрай. Ние, без да искаме, сме попили вярванията на всички преди нас и много често, без да си даваме сметка, ги приемаме автоматично за истина и ги оставяме да ръководят живота ни, като базираме решенията си върху тях. Ако аз вярвам, че много хубаво не е на хубаво, то със сигурност не бих си позволила да се зарадвам на това, което ми се случва тук и сега и със свито сърце бих очаквала лошото, което следва, несъзнателно лишавайки се от възможността да бъда щастлива.
ТЯ: Вие сте създател на семинарите “Наистина жена”. Нашите читателки са интелигентни и осъзнати жени, за които има значение как живеят живота си. По какъв начин семинарът може да им бъде полезен, за да бъде животът им по-добър и щастлив?
НИНА: Семинарът НАИСТИНА ЖЕНА е изцяло практически и е едно изключително дълбоко, осъзнаващо, трансформиращо и същевременно забавно преживяване. Всички ние сме съвкупност от нашите вярвания, преживявания, ценности и идеали. Голяма част от тях сме придобили без да искаме, но те оформят реалността ни и начина, по който се чувстваме и виждаме себе си, околните и света. Семинарът ни помага да осъзнаем лично нас какво ни ограничава и какво стои на пътя на щастието ни. За много хора е трудно да обичат себе си истински, защото имат натрупани грешни представи за себе си или се опитват да живеят живота си спрямо натрапени отвън идеали. В този семинар всяка жена открива себе си, истинската си същност отвъд хилядите заблуди, ограничаващи вярвания, страхове, травматични преживявания и наложени модели. Уникалното е, че всяка жена идва сама и среща десетки свои отражения. Всички си тръгват намерили себе си, свързани със светлината вътре в тях и създали нови истински приятелства. Всичко това се случва в една приятна атмосфера, която подкрепя участничките не само на думи, а на практика, заедно с други жени, да направят крачката към живота, който искат и към щастието вътре в тях и да открият значението на истинската любов към себе си, другите и живота.
ТЯ ви благодари сърдечно за това интервю!
Повече информация за Нина Райчева и семинарите “Наистина жена” може да откриете на интернет адрес http://www.nina-ray.com/, както и на страницата на Наистина жена във Фейсбук.
Новите дати за семинара НАИСТИНА ЖЕНА са 3, 4 и 5 февруари 2012 г.
