Бременността и раждането още от зората на човечеството са смятани за тайнство. Но от известно време тайнството започна да изчезна: например с помощта на ултразвук още на 3-4 месец се знае какъв е полът на бебето.
Напоследък стана дори модно бащата да присъства на раждането на детето си. Съществува мнение, че и жените се чувстват по-добре така – с моралната подкрепа от страна на партньора си.
Но пък е установено, че след присъствие на раждане рязко нарастват оплаквания от мъжете за импотентност. И вследствие от това нараства и броят на разводите.
Въпросът за присъствието на мъжа на раждането остава спорен. Необходимо ли е жената „да показва на умния и внимателен мъж своите мъки и страдания”? Открай време някои дейности се смятат за определено мъжки, а други – за женски. ”Войната не е женска работа”, е казал древен философ. “Раждането, както и бременността – не е мъжка. Работата на мъжа е да защитава, да предложи рамо, да стопли с нежност… И на такъв мъж нищо не трябва да се доказва”.
Трябва ли все пак мъжът да присъства в родилната зала?
• Това не е за психиката на мъжете, колкото и храбри да са те. Често се налага да се оказва помощ на мъжа, изгубил съзнание по време на раждането.
• По неофициални данни потентността на мъжете, присъствали по време на раждането, спада с 20 до цели 50%.
• Сляпото следване на модата не е донесло удовлетворение на никого.
• Жената дарява на детето си живот, а на мъжа си – дете. Защо трябва да демонстрира своите мъки и страдания?!
• Всяка жена иска да изглежда винаги добре. Раждането е особен и почти свят миг за нея, но в него тя не изглежда както би искала.
На жената й е лесно да повярва, че няколко часа след раждането тя ще изглежда като Мадоната с младенеца. И тогава нейният съпруг ще я гледа като икона.
Но всяка двойка решава този въпрос само за себе си. Защо пък да не опитате, ако идеята допада и на двама ви?!
Източник: zdrava.bg
