Дали някога е съществувало по-стресирано поколение от нашето? Стресът е постоянният ни омразен другар във всекидневието. Но дали все пак няма начин да извлечен изгода от него?
Стресът в наши дни наистина се е превърнал във ежедневен спътник. Заради него (или поне така ни убеждават от всички страни) ядем твърде много (или твърде малко), пием прекалено, не се движим достатъчно, депресираме се… и накрая вероятно прочитаме още някоя статия за стреса, която ти стресира допълнително.
Стига толкова! Трябва да има начин да се измъкнем от ролята на жертва на стреса и да впрегнем всички тези фучащи хормони в нещо полезно.
Да превърнем стреса в позитивна енергия!
Няма как да избегнем определено количество стрес. Всъщност той дори е полезен в умерена доза. Еволюционно погледнато, стресът е мотиватор. Т.нар. хормони на стреса са еволюирали, за да ни помогнат да отстояваме позицията си и да се борим или да избягаме бързо от опасността (за да се върнем към същата битка, но друг път).
Животът без какъвто и да е стрес би бил монотонен и едноцветен. Всички се нуждаем от поне малко вълнения, за да бъдем гъвкави и да открием скрития си потенциал.
До известна степен е добре да възприемаме стреса като предизвикателство, вместо като нещо, което е неминуемо и винаги лошо. Ключът е в това да се съсредоточим върху ежедневните предизвикателства в живота и да гледаме по-позитивно на тях.
Стресът и изпитването на границите
Никой не иска да живее под стрес, дори и от него да има потенциални ползи. Когато сме извадени от зоната си на комфорт, можем да постигнем неща, които никога не сме и подозирали, че умеем, да открием неща за себе си, на които не сме и предполагали, че сме способни.
Прозорецът на Джохари е един от инструментите за изучаване на личността. Той я разделя на четири части. Първата е „свободната зона” – нещата, които знаем за себе си и които сме казали или показали на другите хора. Иначе казано, това е публичното ни лице. Втората част се състои от нещата, които другите знаят за нас, но ние самите не осъзнаваме (нашето „сляпо петно”). Третата зона се състои от всичко, което знаем за себе си, но не споделяме с другите („скритият аз”). И четвъртата част включва нещата, които нито ние, нито другите знаят за нас.
Когато преживяваме определено количество стрес, ни се дава възможността да открием какво лежи в „скрития аз”. Без напрежението може никога да не получим възможността да изпитаме себе си и да открием какви скрити дарби или качества притежаваме. Стресиращите ситуации може да са неприятни и да не са нещо, което искаме да предизвикваме, но ефективното справяне с тях ни учи на ценни уроци за собствените ни възможности.
Какво да направим, когато позитивното мислене не помага
И все пак понякога колкото и позитивно да мислим, това не помага. Бремето на стреса просто става твърде тежко. Нашето поколение жени е това, което „иска да има всичко”, но повечето от нас могат искрено да признаят (поне пред себе си), че да имаш всичко е непосилна и нереална мечта. А опитите да постигнем всичко изискват страшно много работа и енергия.
Затова, ако се намираме в ситуация, която ни носи твърде много стрес, трябва да потърсим начин да променим някои от стресиращите аспекти в ежедневието си.
Може би имаме нужда от помощ за поддържане на дома или няколко дни бягство от работа. Ако не можем да си позволим да отсъстваме пък, е добре да пробваме дали не можем да работим известно време от вкъщи. Ако пък и това не е постижимо, може би е време да помислим за смяна на работата – с някоя не толкова добре платена, но осигуряваща ни повече спокойствие.
Във всички случаи не е нужно да бъдем жертви на стреса. Ако отделим време и открием ключовите фактори на напрежение в живота си, можем да контролираме успешно стреса и дори да извличаме ползи от него. Жените сме много добри в грижите за другите, но често не толкова добри в грижите за нас самите, затова нека се научим да се грижим по-добре за себе си, за здравето и душевния си комфорт.
Един добър вариант за това как да управляваме и творим нашето собствена реалност в желаните от нас посоки, може да бъде посещение на семинара на психолога Алексей Бъчев – главен герой в книгата “Животът може да е чудо”. Повече информация може да намерите тук.
Източник: zdrava.bg