Хората, които скачат от легло на легло, създавайки проблеми на себе си и другите, изглеждат все едно не са наясно какво правят. Те като че ли просто не го осъзнават. Но и защо ли им трябва? Относно изневерите има натрупани митове, които заблуждават хората и прават опасните ситуации още по-лоши. Някои от тези митове са:
1.Всеки е неверен – това е нормално, очаквано поведение.
Моцарт в своята хумористична опера Cosi Fan Tutti настоява, че всички жени изневеряват, но много по-често разпространено е вярването, че всички мъже го правят. Във филма Heartburn съпругът на Мерил Стрийп я е изоставил заради друга жена. Тя се обръща към баща си за утеха, но той отхвърля жалбите й с думите “Ако искаш моногамия, омъжи се за лебед.”.
Не знаем колко са неверните хора; ако хората лъжат собствения си съпруг или съпруга, те със сигурност няма да бъдат откровени с изследователите при проучване по тази тема. Предполага се, че ½ от женените мъже и 1/3 от омъжените жените са изневерявали поне веднъж. Това е много голям брой изневери.
И все пак повечето хора са верни през повечето време. Без очакването за изневяра, интимността става трудна за постигане, а бракът се превръща във враг. Хората, които очакват партньорът им да им изневери, го подтикват наистина в тази насока и междувременно правят и него, и себе си нещастни.
Повечето видове птици и животни, при които мъжкият има друга полезна функция освен отделянето на спермата, са вродено моногамни. Хората, както и останалите видове, които си свиват гнездо, са моногамни по природа, но несъвършени. Дори в полигамните и смесени култури хората се показват в истинската си светлина, когато се влюбят лудо и сляпо. Имаме и спасителна клауза: природата милостиво ни позволява да надживяваме партньорите си и да се обвързваме отново. Но ако направим грешка и си намерим нов партньор, докато старият е все още жив, вероятно ще се разруши връзката с предишния ни партньор и ще се създаде голяма дезориентация на инстинкта, което е част от трагедията на изневерите.
2. Аферите са нещо добро за вас – една изневяра може да възроди един загасващ брак.
Отново като ехо на сексуалната революция философията на списания като Плейбой и Космополитън подтиква хората към изневери като начин мъжете да останат мъжествени, жените – женствени и бракът – жизнен. В различни книги жените са окуражавани да дават израз на сексуалните си фантазии, като начин да се застъпят за идеята за равноправие между половете.
Вярно е, че, ако една афера е достатъчно безсрамна, кризата от изневярата може да разтърси и най-каменния брак. Разбира се, всяка една криза може да предизвика същото и подпалването на къщата може да се окаже по-безопасен, по-евтин и по-лесно простим начин за привличане на вниманието.
Колкото и утопични да са теориите, в действителност изневярата, независимо потайна или явна, убива брака. Рядко се срещат солидни първи бракове, които свършват с развод, без някой от съпрузите да е изневерил, дори понякога това да се пази в тайна по време на процеса по развода. Изневярата е задължителното условие за развод.
3. Хората изневеряват, защото не са влюбени в съпруга/съпругата си.
При по-детайлно проучване обаче се оказва, че в повечето случаи бракът е вървял добре, преди да е започнала аферата и заключението, че любовта в брака е угаснала, е опит да се обясни и оправдае изневярата.
Това да си влюбен не те предпазва от похотта. Да мамиш любимия човек не е голям признак на обич. Всеки брак е гъста смес от емоции, вариращи от похот до отвращение, от отчаяна любов до смъртоносен гняв. Би било глупаво да ограничите един толкова невероятно богат спектър от емоции до един въпрос (“обичаш ли ме или не?”), който е толкова глупав, че се задава на листенцата на маргаритките. Въпреки това хората си задават такива въпроси и им отговарят.
Отминаването на периода на влюбването не е причина да предадете партньора си. Ако хората преживяват недостиг на способността си да обичат партньора, не е съвсем ясно как нещо толкова отвратително, като предателството, ще поправи нещата.
4. Хората изневеряват, защото са с повишена сексуалност.
Аферите се свързват с тайни. Изневярата не е задължително в секса, а в нечестността.
Немоногамните правят открито секс, без да мамят и следователно без да предават. По-предпазливите ходят на безобидни, но потайни срещи за обяд или водят тайни телефонни разговори с бивши гаджета или любовници – нищо, което да задоволява сексуалното напрежение, но достатъчно, за да накърни съпружеската хармония или интимност в брака.
Аферите по принцип включват секс, най-малкото достатъчно секс, за да създаде тайна, която загражда съюза на аферата и прави връзката напрегната, опасна и следователно – вълнуваща. Повечето афери се състоят от малко секс и часове разговори по телефона.
Но като цяло моногамните двойки правят много повече секс от хората, които се оглеждат за нови завоевания.
5. Аферите в своята основа са по вина на рогоносеца.
Патриархалният манталитет приема, че когато един мъж изневерява това се дължи на естетическите, сексуалните или емоционалните недостатъци на жена му. Тя го е разочаровала по някакъв начин. А феминистката теория ни убеждава, че, ако една жена изневерява, това се случва, защото мъжете са такива идиоти… Много хора вярват, че изневярата е нормален отговор на един непълноценен брак и по дефиниция е виновен партньорът. Приятелите и роднините, барманите, терапевтите и фризьорите често разкриват предразсъдъците на половете и съмненията им относно брака, моногамията, интимността и честността, когато окуражават неверния партньор да търси вината в рогоносеца, а не в себе си.
Един начин да избегнете личната вина и отговорност е да обвинявате брака сам по себе си (твърде рано, твърде късно, твърде скоро след някакво събитие) или някои непреодолими характеристики на партньора (твърде стар, твърде висок, твърде религиозен, твърде умен, твърде опитен, твърде неопитен). И двете обаче са начин за измъкване и водят до задънена улица.
Един брачен партньор може да накара другия да се чувства зле, но не може да го направи нелоялен. Цивилизацията и бракът изискват хората да се държат подходящо, независимо как се чувстват, и да поемат пълна отговорност за действията си. “Жена ми ме подтикна към изневярата заради своето постоянно заяждане”, “Не мога да контролирам какво правя, заради това, което баща ми ми е причинил”, “Тя дойде при мен и полата й беше много къса”, “Сигурно съм пристрастен към секса” и т.н. Глупости! Ако хората наистина не можеха да контролират сексуалното си поведение, нямаше да обикалят наоколо свободно.
Няма смисъл да държите рогоносеца отговорен за сексуалното поведение на изневеряващия. Само шофьорът е отговорен.
6. Най-добре да се преструвате, че не знаете.
Има хора, които избягват неприятните неща и по-скоро биха гледали как къщата изгаря до основи вместо да притеснят някого, като извикат “Пожар!”. Мълчанието подхранва аферата, която може да процъфти само при пълна тайна. Браковете, в които е имало изневяра, започват да се възстановяват, само когато тайната излезе наяве и изневерилия няма нужда да я крие повече. Разбира се, помага и това да приключи аферата.
Заключението от това е, че изневеряващите трябва да отричат аферите си безкрайно и да направят всичко възможно рогоносците да се объркат толкова, че да се усъмнят в собствената си адекватност, отколкото в предаността на партньора си.
Един мъж имал навика да бяга за здраве всяка вечер, но жена му забелязала, че дрехите му за тичане спрели да се потят. Подозрителна, тя го проследила до апартамента на секретарката му. Влязла и открила съпруга си гол в дрешника на секретарката му. Попитала го какво прави там, а той отговорил: “Ти не ме виждаш тук. Полудяла си и си представяш това.”. Жената почти му повярвала и сега си спомня за този ден още по-бясна, отколкото заради самата афера сама по себе си. Веднъж щом изневярата стане явна или бъде заподозряна, няма смисъл да се отрича, но има надежда в това да се признае грешката.
Друга жена се развела със съпруга си преди 20 години след няколко години брак, тъй като той й казал, че нейната миризма го разболява и той е развил алергия към нея. Тя се чувствала толкова зле, че никога не се омъжила повторно. След години терапевтът й я пратил обратно при мъжа, за да го попита дали всъщност не й е изневерявал. Той признал, че е така и че се е опитал да я предпази от болката като я е уверил, че й е бил верен, но тя била отблъскваща. В момента тя се чувства много по-зле по отношение на него, но пък възприема себе си по много по-положителен начин. Сега тя се чувства свободна да излиза на срещи.
7. След изневяра, разводът е неизбежен.
По същество повечето първи разводи се случват заради афера. Но, с терапия, повечето бракове, в които е имало изневяра, могат да бъдат спасени и дори заздравени и по-интимни, отколкото са били преди кризата. Разбира се, всяка последваща афера драстично намалява шансовете за това.
Нещата обаче не се случват като по филмите. Възмутеният рогоносец крещи, вика и предвижда всякакви ужасни неща – които не би трябвало да са изненада, при положение, че неговият или нейният живот току-що е бил разкъсан на парчета. Но обикновено той или тя бързо се успокоява и започва да влага усилия в спасяването на брака, в измъкването на блудния изневерил партньор от ръцете на ужасната афера.
Когато се стигне до развод, това се дължи на факта, че изневерилия не може да избяга от аферата навреме или не може да приеме да се върне към брака, в който тя или той не бива разбиран и не може повече да се прави на непорочна девица или рицар на бял кон.
Чувството за вина винаги помага, но трябва да идва отвътре, а не от разгневения, заплашителен партньор. Гневът е странна и неефективна техника за обратно привличане на кривналия. Чувството за вина е дар за нас. Срамът, от друга страна, кара хората да бягат и да се крият.
Прогнозата след една афера не е мрачна и тези, които са се заблудили, не са изгубили цялата си ценностна система. Изневерилият – по-тъжен, но и помъдрял, може би ще бъде по-внимателен и признателен за в бъдеще.
