Христос воскресе!
Българският народ неслучайно е нарекъл Възкресение Христово “Великден”. Това е празник на празниците и тържество на тържествата. Ден на победата над смъртта и тлението, ден на предвкусването на вечния блажен живот, обещан на всички християни, ден на преодоляването на злите сили в нас и в света.
С поздрава “Христос воскресе” и отговор “Воистину воскресе” православните християни се поздравяват в продължение на 40 дни след Великден. Христос щеше да бъде само един обикновен еврейски учител, който изцелява болни и умира трагично на кръста, ако Бог не беше потвърдил Неговата мисия чрез Възкресението.
За вярващите Възкресение Христово е ключът към тайната на живота и смъртта.
Великден не е само връщане на един мъртвец към живота. Хора са възкръсвали и преди, и след Христос. Но те рано или късно отново са умирали. Богочовекът Христос е единствената личност в историята, която след Възкресението Си живее вечно в Бога и за Бога. Възкресението Христово доказва, че Иисус от Назарет не е само пророк, както смятат мюсюлманите и не е само учител, както твърдят окултистите. Христос е Син Божи, “Светлина от Светлина, Бог истинен от Бог истинен”, както е писано в символа на вярата. Щом Христос не е мъртъв, а жив и прославен, Той може да избави Своите последователи от греха и вечната смърт в ада, която очаква всички невярващи. Благодарение на Възкресението се основава Църквата, която триумфира вече 2000 години и става основа на християнската цивилизация. Всички ние сме членове и длъжници на тази цивилизация и на нейните морални принципи.
Преди полунощ в църквите се чете откъс от Евангелието на Матей и свещениците известяват най-великото чудо в историята – Възкресение Христово.
Всяка година в полунощ на Великден в църквата на Божи гроб се спуска небесен пламък,
който запалва свещите на Йерусалимския патриарх. Във всички православни църкви се повтаря символично този обред, като свещениците предават пламъка на своите свещи на множеството вярващи. Хората занасят горящите свещи в къщи, за да запалят кандилата си. Те се поздравят с Великден и си разменят козунаци и червени яйца, които са образ на възкресението. Празникът продължава цели три дни и на него не се работи. Посещават се гробовете на близките, където се палят свещи и се поставя кузунак и яйце. Следобед има обичай да се гостува на кръстниците. Вечерта се изпълнява т. нар. Второ Възкресение, по време на което се възпоменава посещението на жените-мироносици на гроба на Христос. Според евангелията именно жените, а не мъжете отиват сутринта там, намират камъка отвален и чуват радостната вест от един ангел. Припомня се и явяването на възкръсналия Спасител в същия ден пред смаяните Му ученици. Той им заповядва: “Идете, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светия Дух… Аз съм с вас през всички дни до свършека на света” (Мат. 28:19-20). По време на вечерната служба евангелският текст се чете на различни езици като илюстрация на проповедта на апостолите по целия свят.
Седмицата след Великден се нарича светла поради искрената радост от Възкресение Христово. Тя е назована също празна, защото в миналото нашите прадеди не са работели през нея. И досега се помни, че в продължение на три дни в селата хорото не е спирало – един обичай, който може и трябва да бъде възстановен.
Архимандрит доц. Павел Стефанов (Шуменски университет)
