Алексей Бъчев представя скромно себе си като „практикуващ психолог с 20-годишен опит в работа с човешкия потенциал за решаване на различни проблеми.“
В действителност обаче, той е една от най-интересните личности, с които нашият екип се е срещал. Негови колеги споделят, че за тях той е неизчерпаем източник на креативни решения за най-сложни психологически проблеми. Клиентите му пък често го наричат „магьосник“, дори когато той ги убеждава, че всъщност те сами са направили „магията“, която е отприщила блокираните извори на живота им. При всички случаи, Алексей е озарен човек, чиято едночасова компания може да зареди жизнените батерии на всеки, като го накара да се обърне към живота си с усмивка и вместо поредната майна (към живота), да му изпрати (на живота) една голяма въздушна целувка с благодарност за всичко – и доброто, и лошото.
Екипът на ТЯ реши да предложи на своите читателки и читатели среща с Алексей Бъчев, като благодарим за времето и предоставената възможност за разговор по една от най-предпочитаните теми в изданието – тази, свързана с личното ни щастие и как да го постигнем. Още повече, че „магьосникът“ Алексей започва да води, за първи път у нас, практически уъркшоп за това, как да осъществяваме желанията си…
– Списание Тя (ТЯ): Господин Бъчев, извинете за тривиалния въпрос, но защо е толкова трудно да бъдем щастливи?
– Алексей Бъчев (АБ): В наши дни щастието е много социализирано, обвързано е с много социални условности и външни причини и то до такава степен, че е подозрително да изглеждаш щастлив без наличието на тези външни причини – това се счита за неадекватност в по-мекия вариант или за сериозен психологически или направо психиатричен проблем в твърдия вариант. Нещо повече – самите хора до такава степен са приели тази му социализираност, че трудно намират в себе си жизнерадост, ако не са налице някои от външните основания. Има изследвания, които ясно показват, че някъде към 10-та година от живота социалните механизми успяват сериозно да подтиснат жизнеността на децата, а това определено не е нещо, което ги прави щастливи – нито в момента, нито в последствие. В по-лошия случай се стига и до възникване на сериозни проблеми, защото жизнеността, принудително моделирана в един или друг модел, започва да се губи или да се деформира в страхове, гняв, агресивност, загуба на смисъл, безнадеждност, различни его-мании и т. н. Това е общата причина за усещането, че постигането на щастието е нещо трудно – щастието да се търси някъде вън, да се преследва, сякаш е дивеч или престъпник. Ако някой сериозно приеме това отношение, не само към щастието, а и към живота изобщо, шансовете да е щастлив са по-малко от минимални.
– ТЯ: А какво всъщност означава да бъдем щастливи?
– АБ: Вече не си спомням точно кой автор беше изброил около 200 дефиниции за щастието, създадени в историята на човечеството. И какво от това?! Та нали всеки човек прекрасно знае кога е щастлив и кога е нещастен, без да си има и понятие от тези дефиниции. Искам да кажа, че дефинициите не са помогнали много на щастието, тъй като всеки си има вътрешна и в голяма степен несъзнавана и невербална дефиниция, не само за щастието, а за всички състояния, които преживява и за всички събития, които му се случват. Затова и в уъркшопа, който организираме, се предлагат и правят много повече конкретни неща и се дават много малко дефиниции, защото се разчита на наличието и действието на вътрешните определения, които хората правят, а те работят безотказно и са част от потенциала им.
– ТЯ: А какво да направи човек, за да се „откачи“ от външните дефиниции за щастието – т.е. от социално-приемливите модели за щастие?
– АБ: На първо място – избор. Съзнателен избор за това, какъв иска да бъде живота му, при това този избор може да бъде направен веднага. На второ място, човек трябва да си даде време, докато този избор заработи в живота му. От опита си знам, че повечето хора, попадат в един разбираем, но труден за измъкване капан на нагласата „всичко, веднага и завинаги”, т. е. опитват едно нещо и когато то не им донесе веднага желания резултат и той да е устойчив, се отказват и разочароват и така всъщност неволно затвърждават нежеланото за тях състояние, от което са тръгнали да се спасяват. За тази нагласа може да се напише цяла книга, но като цяло тя се основава на желанието за бързо, мигновенно избавление от нещо, което кара хората да търсят панацея, средство, което с един замах ще реши всичките им проблеми и ще ги направи щастливи, докато са живи. От една страна това стимулира търсенето и пробването на различни неща, идеи, философии и в този смисъл е развиващо и е чудесно, когато човек открие нещо за себе си, нещо което му пасва, харесва и наистина действа. От друга страна обаче става проблематично, когато човек се отказва веднага и така започва да се възприема като безнадежден в дадено отношение или се хвърля в безразборно и несистематично пробване на най-различни неща, без да си даде никакъв шанс те да заработят и така нито успява да ги опознае, нито успява нещо да промени – т.е. започва да живее като „вечният спасяващ се, който все не успява да се спаси”. Дори се изхитрява да превърне това в смисъл на живота си, а това, съгласете се, определено не е нещо, което прави живота му щастлив.
На трето място – човек не бива да превръща щастието в утопия, в идол, във фетиш, в желано състояние на непрекъснато пребиваване – тогава, по ирония на съдбата, ако не всичко, то почти всичко ще му пречи да е щастлив.
– ТЯ: И какво всъщност да направи човек, за да е щастлив?
– АБ: Добре е да разполага с някакви принципи и начини на действие, които ще му помогнат да „изработи“ избора си и да стигне до неизползваните си ресурси (а те наистина са много повече, отколкото можем да си представим), за да направи живота си такъв, какъвто на него му харесва – да бъде, да прави и да има това, което иска.
– ТЯ: Затова ли решихте да реализирате подобен курс – за да снабдите повече хора наведнъж с подобен начин за постигане на личното им щастие?
– АБ: Аз мога да им предложа този начин, който всъщност е система от разнообразни и леки прийоми, които са в състояние да задействат неизползваните им ресурси, а другото е тяхна работа. В практиката си съм работил с много хора – и индивидуално и групово – с най-различни проблеми, желания и цели и знам, че тези неща, които предлагаме, работят както за решаване на проблеми, с които традиционната медицина и психология не могат да се справят и често се скриват зад прословутите „нервна почва”, или „съпротива срещу промяната”, така и за постигане на конкретни и по-общи цели и желания.
У нас, в търсене на решение за проблемите си, много хора са обикаляли години наред дипломирани специалисти, екстрасенси, гадателки и ходжи (това е много характерно за нашата култура и не е непременно лошо, защото в някои случаи нещата се получават), но проблемът тук е, че чакат някой друг да им изработи и реализира тяхната собствена заявка. Ние даваме инструменти, с които хората сами да извършат “магията”.
– ТЯ: Кажете ни нещо повече за това, какво да очакваме от курса “Животът може да е чудо”?
– АБ: Курсът “Животът може да е чудо” има за цел да покаже как човек да действа като творец на собствения си живот – да създава сам реалността си, отвътре-навън, да бъде сам причината за последиците, които желае да има в живота си, да бъде, да прави и да има онова, което иска за себе си, защото потенциалът за това е на разположение на всеки. Курсът е създаден да научи хората, съвсем конкретно, как могат да създадат за себе си нормалните неща от живота: работата, която желаят, връзката, която ще ги удовлетвори, парите, които им трябват, здравето, което им е нужно, личностни аспекти, които ще подобрят качеството на живота им и всичко останало, което са искали да бъдат, правят или имат, а после те сами ще потърсят разширяване в по-духовни посоки. Курсът се състои от 3 модула, като всеки от тях се разглежда в рамките на два часа, веднъж седмично или се провежда целодневно. В заниманията се използват проверени техники и доказани духовни принципи, които ще помогнат на хората да открият как тяхното вътрешно състояние създава външните им резултати и какво да направят, за да получат резултатите, които искат за себе си…
– ТЯ: Работят ли тези техники наистина?
– АБ: (смее се)… Опитайте и ще разберете. Нищо няма да бъде толкова убедително, колкото когато вие самите пробвате и видите своите собствени резултати. Аз мога само да кажа, че тези техники могат да ви помогнат да осъществите всяко желание, което сте възнамерили… Има обаче едно условие – знаете, и в приказките винаги има “ако” (смее се). Условието тук е да не се подхожда към тези подходи като към инструменти, които ще ви позволят да хванете света за гушата и докато го стискате за гърлото да очаквате, че ще изпълнява желанията ви. Необходимо е да се подхожда с леко, разрешително отношение, с усмивка. Само тогава механизмите сработват. Вярвам, много от читателите ви ще се сетят за случаи, когато отчаяно са се били вкопчили в нещо, а то като че ли напук е ставало по-комплицирано, колкото повече са натискали и едва когато са махнали с ръка и са свалили от него огромната важност, с която са го били натоварили и са успели дори да се посмеят за негова сметка, то като че ли по чудесен начин се е случило.
– ТЯ: А какво означава “simbaley” от имета на сайта ви?
– АБ: (усмихва се)… Ако се опитам да ви обясня сега, може да не бъда разбран добре. Защото “симбалей” е нещо извън логиката, с която сме свикнали да подреждаме света и живота. Хората, които са решили да открият и използват непознатите си до този момент ресурси, за да бъдат наистина те самите творци на живота си такъв, какъвто го искат, а не да се оставят на външните обстоятелства да го определят, могат да се запознаят, така да се каже, със “симбалей” на нашия сайт.
А ако читателите ви проявяват интерес към тази тематика, бих могъл да предложа в бъдеще повече информация. Защото независимо дали живеем съзнателно или без-съзнателно, потенциалът съществува. И само от нас зависи дали ще го използваме в наша полза.
– ТЯ: Би било чудесно, г-н Бъчев! Благодаря ви много за този разговор и… оставяме темата отворена. Надяваме се, че повече хора ще решат да поемат контрола върху живота си и ще се възползват от вашето предложение да посетят курса “Животът може да е чудо”. Успех!
Откъси от книгите “Животът може да е чудо” и “Ако животът не е чудо”, в които Алексей е главен герой, може да прочетете ТУК.
Информация за семинарите “Животът може да е чудо” може да намерите ТУК.
