Според професионалистите по продажба на недвижими имоти на запад най-важното нещо, което повлиява покупката (или отказа от покупка) на една къща, предлагана на пазара – това е как е направена кухнята, и на второ място по важност е банята. Това би трябвало да ни каже, че кухнята е сърцето на къщата. Традиционно (и аз имам предвид по-скорошните традиции, формирани през времето на комунистическия период) в България обаче кухнята се възприема по-скоро като място за готвене, кухненски ъгъл, кухненски бокс и въобще място за често считаното за досадно задължение да се готви. Една от причините за това е неадекватната архитектура, развита през комунизма, където кухнята е поредната кутийка от апартамента, в която се готви и ако е достатъчно голяма и яде. Това което се считаше за сърцето на дома това беше холът – мястото, където лежиш и гледаш телевизия, където посрещаш гостите си и където празнуваш празниците си. Цялата тази градска култура, съчетана със супермаркета като основен източник на храна, са ни ограбили от уникалната роля, която кухнята е заемала и трябва да заема в нашето ежедневие и начин на живот. Ето защо днес искам да поговорим за забравения свят на селските кухни.
Ако прескочим традициите и мисленето, формирани по времето на комунизма и се върнем по-назад във времето, когато селото е било гръбнака на обществото, и градината и нивата, а не супермаркетът, са били източникът за храна, то ние ще започнем да виждаме защо кухнята е имала толкова централна роля. Това е мястото, на което не само се готви, но и мястото, където се приготвя зимнината. А от зимнината е зависело оцеляването на цялото семейство. Преди хиляди години цар Соломон, който се е считал най-мъдрият човек, живял някога на земята е казал, „Каквото е било пак ще бъде“ и аз имам всяко основание да мисля, че ще дойде време, когато селото и кухнята отново ще играят основа роля в оцеляване на семейството. И ако преди години подобно съждение би било смехотворно днес когато повече от всякога виждаме световната индустриална система (направила града център на живота и храната ни пристига от хиляди, а понякога от десетки хиляди километри)– да се изправя пред огромен срив, то подобна перспектива не е никак необичайна.
Основната идея, която бих искал да развия казвайки тези неща, е че уникалната селска обстановка в селската кухня се постига тогава когато се разбира селския начин на живот и нужди. Начина на приготвяне на храна, на зимнина, сушенето на билки и подправки, необходимите прибори за това, типичните съдове правени от местния грънчар, дърводелец и ковач, без тези елементи в тяхната цялост и практическа връзка с оригиналния начин на живот, кухнята никога няма да придобие този уникален селски вид и уют.
Една от най-важните характеристики на уютната селска кухня, това са топлите цветове на стените. Тези топли цветове могат да се постигнат или чрез дървена ламперия тонирана в топлите тоналности на охрата и кафявото, или чрез топли цветове в гамата на тъмно жълтото и охрата. Забележете също, че цвета на стените не е равномерен, като това напомня на глинена мазилка при която определени места са с по-наситен цвят от други. Глинената мазилка също създава уникален уют със своето присъствие, ако е добре направена.
Старите класически мебели (малко поочукани и пообелени), комбинирани с кошници за плодове и зеленчуци са много характерен елемент от обстановката на селската кухня.
Кухненски плотове от глинени плочки, комбинирани с грубо обработена дървесина е още един характерен елемент за селска кухня.
Необходимо е внимателно планиране на цялостната визия, разпределение, цветова гама. Принципа „събери чарк“ е подходящ само за склад за вторични суровини. Всички елементи трябва много внимателно да бъдат подбрани и хармонирани помежду си.
Висящите тигани и посуда са друг интересен елемент, който много често присъства в характерната селска кухня. Уникалната обстановка се постига когато поръчате отделни елементи на местния бакърджия или ковач. И също така ви трябва дърводелец чието мислене не е отнесено от вихъра на комунистическите традиции на грозотията и неадекватността.
Много често се допуска грешка при опита да се постигне селска атмосфера, като се облече всичко в дървена ламперия.
Това е типичен български опит за създаване на селска атмосфера. Това че дървената ламперия е обработена неадекватно и „традиционно“ стои на петна е едно на ръка. Обличането на всичко с ламперия (дори да бъде направено правилно) прави обстановката тъмна и потискаща. Ето защо тъмната обстановка може да се балансира с бели мебели.
Селската кухня трябва да бъде отворена към останалите пространства на първия етаж,това създава не само усещане за простор, но и за цялостност. Всекидневната и кухнята са едно цяло като по този начин храненето и отпочиването вървят ръка за ръка. А още уютната кухненска обстановка радва окото, докато си отпочиваме във всекидневната.
Преди всичко за да бъде кухнята уютна всичко трябва да бъде чисто, спретнато и подредено. За всяко нещо трябва да има място и всички неща трябва да бъдат по местата си.
И не на последно място трябва да се помни, че старите къщи са имали по-скоро малки прозорци поради съвкупност от причини, на които не бих искал да се спирам сега. Но е важно това да се компенсира с добро осветление. От друга страна по-мрачната обстановка има своята загадъчност, която може да се задълбочи и доразвие с добавянето на газови светила или свещи, които ще допълнят обстановката по свой характерен начин.
Източник: krasivdom.com
