Възнесението на Господ Иисус Христос като завършителен акт на изкуплението има богато съдържание, което Православната църква постоянно разкрива богословски и богослужебно и го предлага на своите членове за размисъл и поука. Това Църквата прави особено в навечерието на самия празник Възнесение, който се чества през пролетта – времето на свежестта, на възхода на цялата природа, на нейното сякаш възнасяне към Бога; време, в което на човешката душа става по-леко; в което тя, образно казано, заедно с физическата природа се възнася нагоре. Възнесението Христово има не само човешко, но и космическо измерение.
На езика на Свещ. Писание, когато ни говори за Божието слизане на земята (срв. Бит. 11:5; Изх. 19:11) и за възхождането на Бога на небето (срв. Бит. 17:22), ни се представя образно тайната на Христовото Възнесение и връзката му с тайната на изкуплението като предпоставка към спасението.
Истината за неповторимостта и уникалността на Своето дело е засвидетелствал Сам Господ Иисус Христос с думите: „Никой не е възлязъл на небето, освен слезлия от небето Син Човечески, Който пребъдва на небето” (Йоан 3:13; срв. Еф. 4:10). За човеците не е възможно реално възхождане нагоре освен чрез молитва. Причината за това е грехът. С Христовото Възнесение на небето се изпълнил изначалният Божи план за човешката природа – да стане тя съпричастна на вечността чрез ипостасното си единство с вечния Син Божи. Св. апостол Павел пише: „Вие умряхте и вашият живот е скрит с Христа в Бога” (Кол. 3:3).
Възнесението Христово би могло да се тълкува главно в четири аспекта:
-прославата на Иисус Христос;
– въздигането на човешката природа до Бога;
– небесното ходатайство и царуването на възнеслия се Христос;
– слизането на Св. Дух и основаването на Църквата.
При въплъщението Син Божи приел човешка плът, за да я очисти, освети и въздигне до Бога. Син Божи приел плът, подобна на плътта на греха, за да се принесе в жертва за грях и да осъди греха в плътта (срв. Рим. 8:3). Славата на Неговото Възнесение всъщност е слава на възприетата от Него човешка природа. Човешката плът, прославена и обожествена, се възнесла на небето и станала причастна на вечната слава, величие и власт на Сина Божи. Възнесението на Богочовека Христос с плът на небето е продължение на тази заслужена от Христос прослава по човечество, която има началото си в Неговото Възкресение. Бидейки Бог, Син Божи понизил Себе Си, като приел образ на раб, проявил смирение и послушание, като претърпял дори кръстна смърт. Затова Отец Го издигнал високо и Му дал име, което е по-горе от всяко име (срв. Фил. 2:6-9).
В лицето на Иисус Христос изкупеното човечество има велик Първосвещеник, Който бил изкушен като нас освен в греха (срв. Евр. 4:14-16). „Затова Той може и винаги да спасява ония, които дохождат чрез Него при Бога, понеже е всякога жив, за да ходатайства за тях” (Евр. 7:25).
Възнеслият се в слава Христос „седна отдясно на Бога” (Марк. 16:19). Относно този израз св. Йоан Дамаскин пише: „Като говорим, че Христос телесно седнал отдясно на Бога и Отца, ние разбираме дясната страна на Отца не в пространствен смисъл. Защото по какъв начин Неограниченият може да има пространствено дясна страна? Лява и дясна страна са принадлежност на това, което е ограничено. Под дясна страна на Отца ние разбираме славата и честта, в които Син Божи като Бог и единосъщен на Отца пребивава преди вековете и в които, като се въплътил в последните дни, седнал и по телесен начин след прославата на Неговата плът. Защото Той заедно със Своята плът се чества от всички твари с едно поклонение” (Точно изложение на православната вяра, ІV, 2).
Петдесетница е рожденият ден на Църквата. Тогава за пръв път „всички се изпълниха с Дух Свети” (Деян. 2:4). От тези думи става ясно, че слизането на Св. Дух и основаването на Църквата исторически и същностно са две неразривно свързани помежду си благодатни явления. И двете са обусловени от Възкресението и Възнесението на Иисус Христос, които на свой ред са предпоставка за действието на благодатта Божия в Църквата.
Основната идея на църковните песнопения на празника Възнесение е, че чрез слизането Си на земята Син Божи е въздигнал човешката природа до Бога, като я осветил и очистил и с това я направил достойна за похвала и почит, за прослава и величие: „На небесата със слава Си се възнесъл, и Си възвел човешката същност, и със слава Си я украсил” (Седален на утренята в сряда след 6 Неделя след Пасха); „Предвечният и безначален Бог, Който възприе човешкото естество, като го обоготвори тайнствено, днес го вознесе” (Седален на утренята на празника Възнесение Господне).
Същността на универсалното измерение на Христовото Възнесение се заключава в участието на Богочовека Христос в славата, величието и господството на Бога; в направляването на събитията на света; в постепенното привеждане на спасените в царството Божие; в победата над враговете на Неговото царство, „за да бъде Бог всичко у всички” (1 Кор. 15:28). Този всеобхватен космически кръгозор е разкрит в думите на св. апостол Павел: „Велика е тайната на благочестието: Бог се яви в плът, засвидетелстван бе от Духа, показа се на ангели, проповядван биде на народи, приет с вяра в света, възнесе се в слава” (1 Тим. 3:16).
Източник: www.bg-patriarshia.bg
