Има такава категория компании и ръководители, които никога първи няма да предложат на своите сътрудници повишение. Каква да направи човекът, който работи продуктивно, но не получава признание и рискува да започне да мрази любимата си работа? А както е известно, сутрин ставането е още по-тежко, когато работата не ти доставя удоволствие. За да не доведете ситуацията до подобно плачевно положение вземете незабавни мерки.
Задайте си въпроса: ”Искам ли да работя именно в тази компания и да градя кариера тук?” Ако отговорът е положителен, вие:
1. Определете с кого трябва да разговаряте. Дори да ви се струва, че ръководството е некомпетентно и не ви разбира, постарайте се да изберете мениджъра, който предизвиква у вас най-малко негативни впичатления.
2. Не обсъждайте проблемите си с никого от колегите. В никакъв случай не се оплаквайте, че не ви ценят, дори колегата ви да работи в друг отдел. Ако толкова много ви се иска да се оплачете от живота, обърнете се към приятел или роднина.
3. Отнесете се към разговора с ръководителя като към проект, който трябва добре да планирате. Намерете време, седнете и обмислете какво не ви устройва и какво бихте искали да промените. Бъдете максимално конкретни (едва ли ръководителят ще разбере какво имате пред вид с изискването „Искам към мен да се отнасят с по-голямо уважение”). Можете да напишете своите изисквания на лист хартия, това помага за систематизирането на мислите. Но не се ограничавайте само с тази дейност – обмислете и конкретните действия от страна на ръководството, които биха могли да удовлетворят вашите търсения.
4. Съставете списък на това, което можете да предложите на компанията в замяна на повишението. Спомнете си какви грешки сте извършвали в своята работа (ръководителите със сигурност ги помнят) и обмислете по какъв начин можете да ги избегнете по-нататък. Не си струва по време на разговора да напомняте за дребните грешки от рода на сгрешени цифри в отчета. Обърнете внимчание на повтарящите се грешки, например на липсата на точност.
5. Репетирайте думите си. Обърнете особено внимание на началото. Например „Благодарна съм ви, че намерихте време да разговаряте с мен. Както знаете на мен много ми харесва да работя тук, но смятам, че мога да бъде много по-полезна на компанията, ако съм на друга длъжност. Обмислих как мога да увелича приноса си в дейността на компанията…”. Вашият монолог не трябва да бъде твърде дълъг – в противен случай рискувате да настроите ръководителя срещу себе си. Репетирайте тона на гласа и жестикулирането. Те трябва да бъдат сдържани, но убедителни и в никакъв случай агресивни.
6. Когато стигнете до същината на разговора, попитайте ръководителя има ли очаквания към вас, на които вие засега не отговаряте. Изяснете си как той вижда вашето бъдеще в компанията. Ако не ви се хареса неговият отговор, открито изкажете своето мнение.
7. В края на разговора задължително трябва да благодарите на събеседника си и да изразите своята надежда за това, че той ще ви съдейства.
