Всички ние сме склонни да интерпретираме обкръжаващата ни среда по свой индивидуален начин. Някои го правят по себе-деструктивен начин, който води до чувство за нещастие и неуспех. Другите пък са като цяло успешни в живота си, макар и понякога да им се струва мрачен и безнадежден.
Ако подозираме, че сме попаднали в порочния кръг на себе-деструктивното мислене, нека се запитаме какви ползи ни носи този поглед върху света. Ако не можем да измислим такива, значи сме се превърнали в най-лошия си враг. Наистина ли искаме да сме винаги потиснати и недоволни? Можем да се научим да мислим по-конструктивно по следния начин:
Първо определяме кои са тези себе-деструктивни идеи, които си повтаряме като развалена плоча. След това започваме да ги заместваме с идеи, които ни помагат да постигнем някакъв прогрес. Ето списък с примерни деструктивни и конструктивни идеи, какъвто можем да си изготвим и за нас:
Себе-деструктивни идеи
– Трябва да получавам любов и одобрение за всичко, което правя.
– Не мога да променя чувствата си, защото нямам контрол върху тях.
– Щастието идва с мързела и безделието.
– Нуждая се от някой по-голям и силен човек, който да се грижи за мен и да ми помага.
– Трябва да съм компетентна, адекватна, интелигентна и успешна във всяко отношение.
– Не мога да си простя за лошите неща, които съм направила.
– Нещастието ми зависи от външни фактори, които са ми причинени от хората и събитията в живота ми.
– Всичко, което ми е повлияло силно, ще продължава да го прави до края на живота ми.
– Това, което правят другите хора, е много важно за мен и трябва да полагам огромни усилия, за да ги накарам да поемат по пътя, по който искам.
– По-лесно е да избягвам трудностите и отговорностите в живота, отколкото да се изправя срещу тях.
– Ако нещо е или може би е опасно, трябва да сме изключително притеснени от него.
– Ужасно е, когато нещата не се случват по начина, по който искам да се случват.
Идеи, които водят до прогрес и удовлетворение
– Трябва да се концентрирам върху самоуважението си и върху това да обичам себе си, вместо върху получаването на любов от други хора.
– Имам пълен контрол върху чувствата си и се упражнявам да си казвам правилните неща.
– Хората са най-щастливи, когато са активни и увлечени в креативни дейности или когато се посвещават на другите.
– По-добре е да стоя на собствените си крака и да имам увереността, че мога да посрещна трудностите на живота.
– Трябва да опитвам да правя нещата, дори и да не мога да съм най-добрата в това. Приемам себе си и всичките си ограничения.
– Уча се от миналия опит и използвам това знание за по-добро справяне с живота в бъдеще.
– По-голямата част от нещастията са причинени или поддържани от личните ми реакции, а не от нещата сами по себе си.
– Опитвам се да се уча от предишен опит, но не е задължително той да ме контролира.
– Слабостите на другите хора са изцяло техен проблем и подлагането им на напрежение обикновено не води до никаква полза.
– Най-лесният път обикновено се оказва най-трудния в дългосрочен план. Единственият начин за решаване на сложни проблеми е изправянето срещу тях лице в лице и полагането на усилия.
– Най-добре е да опитаме нещото и да го превърнем в по-малко страшно или в контролируемо. Ако това е невъзможно, трябва да сме внимателни и бдителни, но не и да хабим енергията си в притеснения.
– Трябва да опитвам да променям или контролирам обстоятелствата, за да бъдат по-удовлетворяващи. Ако това е невъзможно, по-добре да приема ситуацията и да спра да си повтарям колко е ужасно всичко.
