Феромоните са ароматични вещества, за които се твърди, че привличат хората от противоположния пол. Андростенонън е може би най-известният от тях. Той се отделя не само от жлезите на някои животни, но и от тези на мъжа. Мъжете, а и всяка трета жена!, не различават неговата миризма. Каква точно информация носи този феромон за представителките на нежния пол също остава тайна за науката.
Установено е, че феромоните носят не само сексуална информация. Чрез тях животните променят границите на своята територия, съобщават за надвиснала опасност и необходимостта от събиране на стадото, регулират родителските отношения.
Вече над 30 години учените се занимават с изучаването на феромоните, но все още въпросите пред тях са повече, отколкото отговорите.
Установено е, че ние не изпитваме влечение към друг човек, чиято миризма не ни се харесва. Учените обясняват това с комплекса за т.нар. хистосъвместимост. Сложен термин, който има лесно обяснение: най-привлекателният за нас партньор трябва да мирише приятно, т.е. да притежава “уникална” за нас индивидуална миризма. Ако наборът от гени на двама души силно си приличат или обратното – твърде много се различава, те не само не се привличат, но ако все пак по някаква причина създадат поколение, за него има повишен риск от генетични дефекти – това показват изследванията по този въпрос.
Миризмата сигнализира за това, че геномът на предполагаемия партньор (не) ви подхожда. Именно затова много представители на бялата раса определят миризмата на негроидната като неприятна, а нашата миризма се възприема от монголоидната раса като рязка и кисела.
Все пак ако нечия миризма ви се харесва, това означава само че той/тя ви подхожда биологически. За възникването на продължително влечение са необходими и други предпоставки, които са извън сферата на феромоните – съвместимост на темперамента, характерите, интелекта и т.н.
Феромоноподобните вещества се възприемат добре от човека. И за това съществуват редица факти:
• Доказано е, че организмът на кърмещата майка произвежда химични вещества, влияещи на плодовитостта на другите жени. Биологичният смисъл на този феномен все още не е изуснен. Възможно е, това да бъде инстинктивният стремеж на организма на майката да повиши плодовитостта на другите жени за да може нейното дете да расте и да се развива в общество от връстници.
• Мъжките феромони са способни да подобрят настроението на някои жени. В резултат на това в кръвта на жената се променя нивото на някои хормони, най-вече тези, които участват в регулирането на менструалния цикъл и репродуктивната функция.
Феромоните миришат специфично, защото не се състоят само от едно вещество, а са сложен комплекс от поне няколко. Някои миризми ние улавяме с помощта на обонянието си, а други не, тъй като те се обработват от лимбичната система на мозъка, отговаряща за това, което на разговорен език се нарича интуиция.
Феромоните днес все по-широко се прилагат в парфюмерията – за създаването на парфюми, за които се твърди, че ароматът им има и сексуален привкус. Учените обаче се отнасят доста скептично към тях и смятат, че ако тези парфюми имат някакъв ефект, то той в повечето случаи се дължи на нашето внушение.
В медицината понякога вече се използват феромони – за лечение на постменструалния синдром и хормоналните дисфункции, за подобряване на емоционалното състояние на жените в периода след климактериума.
В парфюмерията отдавна се прилагат вещества, които са полови стимулатори за животните. Оказват ли те влияние и върху човека? Традиционното и от векове използване на някои от тях подсказва, че някакъв ефект може би е налице, но за него все още няма научни доказателства.
Например мускусът е вещество, което се съдържа в специална торбичка в корема на кабарга (малък елен без рога с тегло около 10 кг). Той придава аромата на сладост и чувственост.
Амбрата е вещество, което се получава от отпадъчните продукти на храносмилането на кашалота. Миризмата на прясната амбра е непоносима, но с времето, тя става твърда, изсветлява и се определя като възбуждаща (наподобява миризмата на тютюна).
Цибетинът се използва често в парфюмерията. Той се изработва от жлезите на цибетовата котка (виверата), която обитава Африка, и специалната течност, разположена в особени торбички под опашката на бобъра.(а)
