Преди 10 години интелектът е бил синоним на умствените способности. Но днес той се подразделя на общи способности, практически интелект, вербален интелект и т.н.
Терминът “емоционален интелект” се появи през 1990 година и предизвика от една страна силен интерес, а от друга – доста спорове. Някои го възприемат като несериозна разновидност на интелекта, други подчертават важността на факта, че емоциите могат да бъдат управлявани.
От 40-те години на миналия век са провеждани безброй изследвания за определяне на връзката между академичните постижения и успешния или неуспешния живот на учащите се. И всеки път резултатите не са се помествали в никаква закономерност: едни са били успешни, други – неуспешни, едни са били доволни от своя живот, други – разочаровани, едни са полагали огромни усилия за постигане на собствените цели, а други са постигнали нещата с лекота. Всичко това е вярно: оценките на учениците никога не са и няма да бъдат показател за това, как човекът се справя с житейските трудности.
За постигането на своите цели днес особено важно е умението за общуване с хората: да разбираш чуждата реакция и да умееш да я предсказваш, да се договаряш, да сътрудничиш, да бъдеш приятен на околните и т.н.
За съжаление това не се отдава на всеки.
Невъзприемчивост към вербалните сигнали
Среща сe при всяко 10-то дете. Това е лошото чувство за личното пространство на събеседника, неумението да се установи зрителен контакт, неумението да се започне, поддържа или навреме завърши разговора, неправилното тълкуване на израза на лицето на събеседника.
Поведение, свързано с бягство от конфликта
Хората, които не се чувстват обичани, самотните и обременените хора не са склонни към контакт с околните. Те предпочитат да бъдат сами, с потиснато настроение, но не и да се опитат за разрешат своите проблеми.
Агресивност
Никой не обича агресивните хора. Тези, които са избрали агресията като основна (а понякога и единствена) реакция на всичко случващо се, доста бързо се оказват в изолация.
Как да подобрим емоционалния си интелект?
Емоционалният интелект не е даденост. Той е навик, като умението да караш колело. И като всеки един навик, може да се развие. Как?
1. Всички емоции трябва да бъдат осъзнати. Негативните емоции още повече. Вие можете да лъжете когото си искате, но не и себе си, особено когато става дума за социално приемливото поведение. Вие можете да признаете на себе си (но не и на другите): “Този филм е нелепа сълзлива мелодрама, но успя да ме трогне и разплаче!”.
2. Преценете какъв е вашият речников запас. Колко думи използвате за обозначаване на чувствата? Опитайте се набързо да изброите 10 емоции. Ако имате беден речник, заемете се с разширяване на своите познания. Как ще се научите са различавате чувствата, ако не знаете дори техните названия?
3. Какви изобщо биват емоциите може да се разбере от околните. Още повече: никак не е лошо да сте наясно с усещанията на хората, с които общувате. Смятате ли, че познавате на 100% техните емоции? А ако се поинтересувате? Или споделите своите усещания и помолите за същото?
4. Заобикалящите ни хора са източник на разнообразни емоционални реакции. Наблюдавайте хората: по какъв начин те реагират на изискванията към тях, на претенциите, на приятните новини, на агресията, на комплиментите. Намерете нови начини за реагиране на типовите ситуации.
5. Можете ли да се контролирате? Смята се, че контролът (който е усещането, че много в живота зависи от вас а не от обстоятелствата) силно способства да развитието на емоционалния интелект.
