Традиционната медицина не е алтернатива. Или поне векове наред не е била. Това е била Единствената медицина – в нея е било събрано всичко, което хората са знаели за болестите и всички техни умения да им се противопоставят. Днес ние се обръщаме към нея обикновено когато всички други начини са изчерпани. И също както хората от Древността очакваме почти чудеса. А дори не сме запазили всички съществували някога знания…
Алейн Тоуейд (АТ), научен директор на Института по опазване на медицинските традиции във Вашингтон, САЩ разкрива в интервю за сп. „Ню Сайънтист” (НС) изгубени знания за чудодейни лекарства от древността, описани в антични ръкописи. Владеещ 12 езика, Тоуейд има докторска степен по антични науки от Католическия университет в Льовен, Белгия, а понастоящем съставя база данни с растения, използвани през древността с медицински цели.
НС: – Какво би използвал древният гръцки лекар Хипократ, за да излекува, например, силно главоболие?
АТ: – Лапа, направена от ирис, смесен с оцет и розов аромат. А за хронично главоболие – пръски от краставица.
НС: – Ами при стомашни проблеми?
АТ: – Фурми, пилешки бульон и култивирана маруля.
НС: – Кое е най-запомнящото се лекарство, на което сте попадал?
АТ: – Паяжините. Изумително е, но съм откривал, че паяжините и много други материи са споменавани като лекарства в древната литература, която открихме със съпругата си в магазина на един традиционен лечител в турския град Коня. Почувствахме се сякаш сме се върнали с 2000 години назад във времето.
НС: – Как откривате информацията за тези лекарства?
АТ: – Търся ги в древни ръкописи от библиотеки по целия свят – в Британската библиотека в Лондон, Ватиканската библиотека или в многото колекции в манастирите на Атон. Но много от ръкописите се намират в по-малки библиотеки, разпръснати из цяла Европа. Също така следя антикварния пазар за книги. Специализирам в древната медико-фармацевтична литература, основаваща се на средиземноморската флора и изучавам текстовете в техните оригинални езици – гръцки, латински, арабски.
НС: – В търсенето на нови растително базирани лекарства, броколите са често срещана съставка. Използвали ли са се като лекарство и в древността?
АТ: – Открили сме изобилие от данни относно броколите в древната литература. Първоначално те са били използвани най-вече за лечение на гинекологични проблеми. След това от 3-и век пр. Хр. са се използвали и при храносмилателни смущения, тетанус и воднянка. През 1-ви век сл. Хр. кожните инфекции са били най-важното заболяване, лекувано с броколи, следвани от проблемите на храносмилателната система.
Римлянинът Катон смятал, че всички римляни трябва да отглеждат в градините си броколи, за да ги използват като универсално лекарство, а гръцкият лекар Гален предписвал броколи за лечение на медицинско състояние, което най-вероятно е било рак на дебелото черво.
НС: – Има ли други растения, споменати в дневните текстове, които имат потенциал като нови лекарства?
АТ: – Орехите и билките черен и бял пчелинок. Тези растения имат дезинфекциращо и противовъзпалително действие в древната литература. Те действат срещу бактериите Staphylococcus aureus, дори срещу резистентните щамове. А червената малина (Rubus idaeus) се препоръчва за лечение на възпаления. В съвременните тестове има сведения, че е ефективна при повърхностни кожни възпаления.
НС: – Има ли нови медикаменти, които са били създадени на основата на изучени древни лекарства?
АТ: – Най-добрият пример за това е артемизинът – лекарството против малария, извличано от растението артемизия. Маларията заляла древния свят и до сега сме открили над 70 вещества за лечението й, които са описани в древногръцката литература от 5-и век пр. Хр. до 3-и век сл. Хр. – включително артемизията. Сравнително скоро китайските фармаколози забелязаха това на база на тяхната древна литература. Към настоящия момент имаме доста растения в нашата база данни, които трябва да се изследват за потенциалното лечение на маларията.
НС: – Успели ли сте да се сдобиете с някои от тези древни лекарства, освен че сте намерили писмени свидетелства за съществуването им?
АТ: – Корабите често са търгували с естествени съставки из цялото Средиземноморие, включително с лечебни растения, затова корабните товари са ценен източник на материали за нас. Някъде през 2002 г. заподозрях, че корабокрушенията могат да са полезен източник на информация, която не е достъпна никъде другаде. Не след дълго чухме за нещо, приличащо на лекарства, възстановени от корабокрушението на кораб, наречен Релито дел Позино – някъде между 140 до 120 г. пр. Хр. Бяхме достатъчно големи късметлии, за да получим фрагменти от тези археологически останки. С помощта на ДНК анализ идентифицирахме растителните компоненти на тези лекарства – морков, магданоз, лук и слънчоглед. Наскоро получихме материали и от прословутата Casa del chirurgo, или Къщата на хирурзите в Римини, Италия, но все още не сме направили анализ.
НС: – Какво научихте за начина, по който древните култури са използвали растения за лекарства?
АТ: – Техните лекарства са базирани върху ядро от 45 растения, които са били отглеждани в градините и оранжериите в близост до домовете на пациентите, които трябвало да бъдат лекувани. Това, което става ясно от записките, приписвани на Хипократ, е, че споменатите растения са доста често срещани: кукуряк, чесън, татарски босилек, целина, праз, лен, анасон, цвекло, зеле. Този списък е значим, защото показва, че храната и лекарствата са двете страни на една и съща монета и че най-доброто лекарство е превенцията. Смирната също е била използвана като антисептик, антибиотичен агент. Ако имаме дезинфектант и добро количество основни вещества, с които да лекуваме широк спектър от заболявания, значи разполагаме с доста добър лечебен арсенал.
НС: – Работата ви хвърля ли някаква светлина върху заболяванията, които са били широко разпространени преди много години?
АТ: – От литературата сме установили, че най-важната група заболявания са били кожните инфекции, следвани от проблемите с храносмилателната система, уринарния тракт и гинекологичните болести. Не разполагаме с категорични данни относно епидемиологията на популациите, които изследваме, но можем да ги реконструираме хипотетично на базата на ръкописите и човешките останки.
НС: – Някои от древните текстове съдържа ли някакъв тип изследвания на случаи, каквито се използват в модерната медицинска литература?
АТ: – Да. Можем да разглеждаме някои от древните текстове и като серия от събрани доклади като клинична папка. Спомням си едно описание на сърдечна недостатъчност в една монография от 12-и век, което е гръцкия превод на текст, оригинално написан на арабски. Тъй като древните лекари не са имали понятие за сърдечна недостатъчност, те са фрагментирали описанието на серия от симптоми, всеки от които е считан за отделна единица, например острата болка в гръдния кош и гърба, чувство за излъчваща се горещина.
Четенето на древните ръкописи изисква четящият да е особено бдителен, защото са малко нещата, които ясно показват кое състояние е описано. Читателят трябва да успее да преведе описанието като започва от един ключов знак и след това започва да дешифрира останалата част от описанието.
НС: – Изкушавали ли сте се да опитате някои от древните лекарства, които изучавате?
АТ: – Не. Никога не бих практикувал самолечение! Изучаването на тези древни лекарства е научна дейност за мен, а не „търсенето на живота ми”.
