Романтиката не е по-различна от другите аспекти на живота ни. Тя изисква да поемем отговорност, за да я накараме да се случи. Перфектният за вас партньор няма да изникне от нищото и да се озове в хола ви. Трябва да си изградите план на действие и да го следвате. Много хора са изцяло искрени в желанието си да имат връзка с друг човек, но не са ангажирани в това да го случат наистина. Искреността е нагласа, докато ангажираността е действие. Искреността без действие не прави нищо.
Нека да погледнем критично на някои често срещани митове за романтиката.
Мит първи: Късметът е същността на романтиката.
Късметът е много слабо свързан с романтиката, освен че ни създава илюзията, че сме безсилни пионки в играта на любовта. Повечето хора се обвързват в процеса на търсене на партньор и се надяват на най-доброто. Те нямат очаквания за победа. Много хора подхождат към романтиката както към маса за хазарт. Залагат, хвърлят заровете и се молят да спечелят. Професионалните комарджии обаче правят всичко по силите си, за да увеличат шанса. И сериозните хора правят всичко по силите си, за да увеличат вероятността да срещнат партньора от мечтите си.
Това прилича на историята на младия мъж, който редовно се молел на Бог да спечели от лотарията. Ден след ден той се молел и нищо не се случвало. Тогаваq един ден, насред молитвите си, той чул гласът на Бог, който му казал: “Купи си поне лотариен билет.”.
Хората са склонни да се молят, да желаят, да се надяват и да мечтаят за това да открият перфектната половинка за себе си, но рядко си изграждат стратегия или план на действие. Прекарват повече време и влагат повече енергия в това да планират събиране за вечеря, отколкото за най-важната връзка в живота си.
Мит втори: Срещата с подходящия партньор е предопределена.
Този мит е подобен на първия по това, че разглежда връзките като нещо предопределено, извън възможностите на обикновените смъртни хора. Това предполага, че нямаме контрол върху това с кой партньор накрая ще се окажем и че трябва да се пригодим към този, който намерим. Хората правят избори. Много от тях са лоши – особено що се отнася до избора на партньор в живота.
Този мит има романтични оттенъци, но отрича отговорността на човешките същества за техните избори. Оставя ни на милостта на някаква висша сила, която урежда живота ни и свободата на избора е премахната.
Ако наистина браковете са предопределени, значи Господ допуска ужасно много грешки. Вместо да приписваме тези грешки на Господ, трябва да упражняваме даденото ни от него право да избираме и да се учим как да правим по-ефективни избори. Господ не ни осигурява другар в живота – но ни осигурява възможността да избираме.
Мит трети: Има само един партньор, който е подходящ за нас.
Ако беше така, значи нямаше да е възможно хората да имат щастливи бракове след смъртта на предишния си съпруг или съпруга. След като хората наистина откриват щастие във втори и дори трети бракове, значи има повече от един потенциален партньор за всеки от нас. Нашата работа е да повишим вероятността да открием някой от тези партньори.
За да го направим, трябва да си изградим стратегия. Както има повече от една къща, в която може да ни харесва, така има и повече от един възможен партньор. Ако увеличим количеството достъпни партньори, може да се влюбим във всеки един от тях. Номерът е в това да определим критериите си, да предприемаме подходящите действия и след това да позволяваме на нещата да се случват от само себе си.
Ако един човек търси красива жена с удовлетворителни финансови възможности и със същите религиозни възгледи като него и затова се среща само с жени, които счита за красиви и на които е проверил финансовото състояние и нагласите по отношение на религията, е възможно да се влюби във всяка една от тях.
Ами романтиката? Романтиката и любовта от пръв поглед са неразделна част от нашите фантазии за избиране на партньор. Обичаме да чуваме истории за хора, които са се влюбили. Обичаме представата за двама души, които вървят през претъпкана стая, очите им се срещат и любовта изведнъж процъфтява. По-често тези хора се свързват от страстно желание, не от любов. Но не може да се каже, че това е невъзможно да се случи. И все пак е необичайно.
По-често любовта се разраства между хората, които имат общи неща. Общите неща ги свързват , след това любовта се появява на базата на сходните интереси, приятелството и уважението. Една умишлена стратегия за подбиране на партньор може да повиши шансовете това да се случи.
Помислете например за процеса, приз който преминаваме, за да изберем “къщата на мечтите си”. Първо изграждаме идеята какво търсим – изглед, 4 спални, голяма градина, близост до училища, определено място. Установяваме рамка за цената. Може да сме дори още по-конкретни, защото все пак ще прекарваме много време в тази къща и ще дадем много пари за нея. Искаме да се подсигурим възможно най-добре, че ще сме щастливи там. (А когато търсим партньор за живота си, просто отиваме в бар и се надяваме да ни излезе късмета.)
След това се свързваме с агент по недвижими имоти и му казваме изискванията си. Сами обикаляме различни квартали, четем обяви, правим запитвания – или накратко – извършваме самостоятелна работа.
След това агентът започва да ни развежда наоколо. Не е рядкост да прекараме много месеци, дори години, разглеждайки безброй къщи – в зависимост от конкретните ни предпочитания. През целия път събираме информация и настройваме изборите си.
И накрая, един ден, се оказваме пред къщата на мечтите си – това е любов от пръв поглед! И това е, което казваме на хората: “Щом я видях, разбрах, че това е моята къща!”. Елиминираме факта, че сме прекарали толкова много часове, месеци, години в търсене, разграничаване и избиране, преди да открием “къщата на мечтите си”. Подобен подход трябва да се използва и при избирането на партньора. Само че тогава е дори по-трудно, тъй като и партньорът трябва да избере вас, докато къщата – не.
