Калина Митева е от тези хора, за които веднага разбирате, че са отдадени на това, което правят, с цялото си сърце и душа. Подобна отдаденост, сама по себе си, е забележителна, но когато става въпрос да си отдаден да помагаш на хората да бъдат себе си и да реализират потенциала си по най-автентичен и пълноценен начин, това прави особено впечатление.
Изключително активна в интернет пространството, ежедневно окуражавайки хиляди хора да погледнат позитивно на себе си, живота и света, автор на блога „Съветник” и създател на една от често споделяните страници във българския фейсбук – „онлайн терапия”, Калина Митева скоро ще зарадва виртуалните си последователи и с първата си печатна книга: „Да погледнем в себе си”.
ТЯ: – Казват, че няма лек път в духовното израстване. Вие от къде тръгнахте и как израснахте? Какво ви тласна в тази посока, от кого се учихте, кое ви вдъхновяваше и окуражаваше?
Калина Митева (КМ): – Още от около 2000-та година имам интерес към езотеричната литература. И тогава имаше книги за подсъзнанието и с такава насоченост, но не всеки се вълнуваше и имаше афинитет по тези въпроси. От тогава до сега извървях дълъг път, дали е бил лек или труден дори не съм си отговаряла, защото знам, че всичко е било за добро. Такава ми е настройката и начина на мислене. Дори често казвам, че няма проблеми, а има ситуации. Защото наистина е важно как гледаме на света, от позицията на какъв човек. Благодарна съм за всички научени уроци. Някои от тях не съм научила по най-приятния за мен начин, но ако беше така нямаше да ги овладея и до днес. Други уроци уча и до днес, но нали затова сме всички тук, за да се учим и усъвършенстваме.
През 2007 завърших семинара „Фокусирано мислене” на методът Силва. За мен това се оказа разковничето, което ме насочи да овладея медитации и духовни техники и практики, които са ми начин на живот и до днес. Като за всичките тези години преди 2007, този мой интерес беше личен и вътрешната работа, която извършвах със себе си, не съм правила всеобщо достояние. Имах си приятелка, с която заедно се водихме и подкрепяхме, но като цяло дори темите на разговори с другите ми познати са били различни от духовни. Пак се усещаше въздействието ми спрямо хората, пак излъчването ми привличаше към мен хора, които имаха нужда точно от този поглед за живота, които имах аз. Мога да кажа, че за тези, които не са близко до мен по-често ме приемаха за различна и странна, а може дори и да не съм се вписвала в нечии представи. Дори често се шегувах, че живея или десет години назад или десет години напред. Но, точно това, че не подлежа на ограничения и стереотипи, че не се вмествам в чужди рамки и имам свои възгледи за живота и убеждения, които следвам, ме прави човек, който не си поставя граници на възможностите и знам, че мога и още и още и всичко, което имам като намерение се осъществява. Иначе казано, отдалечавам се от матрицата, не робувам на наложени ограничения, имам радар спрямо опитите за манипулации, нямам за цел да доказвам на никого нищо и не се вземам на сериозно.
Като че ли най-повлияна съм от Луиз Хей. От книгите й научих много относно вероятните причини за болестите и мисловната нагласа довела до тях.
ТЯ: – „Да погледнем в себе си”… Вие какво видяхте, когато се вгледахте в себе си за първи път?
КМ: – Имала съм своите лични преживявания, които са изиграли ролята на катализатор, за да се обърна към себе си и да поема по пътя на духовното и личностно израстване. Явно „да погледна в себе си” се оказа важно за мен и ме води и до днес по този път. Преживях събития и катарзиси, за който разбрах и знам, че са с една единствена цел – да се срещна с всичките си страхове – ниска самооценка, нужда от защита, страх от бедност и недоимък, самота – всички ограничаващи убеждения, които бях придобила от миналото и които отработих едно по едно – дълъг процес на вътрешна работа със себе си, изчистване на минали и изграждане на нови благотворни мисловни нагласи, които ме водят и до днес.
ТЯ: – „Да погледнем в себе си” е призив към всички, които желаят да подобрят начина си на живот, чрез начина си на мислене. Кои са най-големите капани на мисленето ни, според вас?
КМ: – Капаните по пътя са различни и са следствие от преживяванията, убежденията и нагласите за живота на всеки отделен човек. Ще изброя няколко неща, които са най-общо основата, на която би било добре да „стъпи” всеки пожелал промяната за себе си.
За всеки поел по този път е важно да приеме и осъзнае отговорността за събитията в живота си до сега. Каквото и да е сега положението, каквото и да се случва, да знае, че това е резултат от неговите мисли, емоции, думи и постъпки. Светът е проекция и отражение на нас, ние сами създаваме своята реалност. И ако има нещо, което не ни харесва, то променяйки начина си мислене и възприемайки нов поглед върху нещата от живота, ние можем да повлияем и получим това, което желаем. Вместо да се ядосваме на другите, да се замислим и запитаме с коя наша нагласа предизвикваме такива събития в живота си и да я променим. Вместо да изискваме от околните, нека първо изискваме от себе си, да се освободим от потребността да критикуваме и контролираме и от всичко, което не ни носи приятни преживявания.
Важно е да знаят всички, че положителното мислене е инструмент, с който да си служим, след като сме изчистили всички стари и минали чувства, след като сме се освободили от чувства на вина, гняв, възмущение и си изградим нови целебни мисловни модели. Потискайки емоциите си и отричайки ги, не си правим услуга, а просто забавяме във времето тяхното проявление. Тоест, това, което таим в себе си е като бомба със закъснител за нас и винаги ще реагира и ще се активира във времето напред, докато честно пред себе си не извадим, признаем и приемем всичко от миналото, за което се упрекваме и смятаме, че не се представили или постъпили добре. Да знаем, че няма грешки, има само уроци и опитности и продолявайки ги, минаваме на следващо ниво. Ако ли не, те се повтарят отново и отново, напомняйки ни, че има какво да отработим със себе си. Затова и говоря за „да погледнем в себе си”, защото това е една основа и само познавайки се добре и живейки будно и осъзнато, ние сме готови да вървим по пътя на духовното израстване.
Важна е и прошката – тя ни прави свободни и хармонични. Има ли го самото желание да простим, то намираме и начин. Да простим и на себе си и да знаем, че за да ни нарани някой, ние на някакво ниво сме излъчили подобни вибрации и след това се е появил човек, който просто е отговорил на това, което е вътре в нас. Най-честите ниски вибрации са страхът, гневът, чувството за вина, завистта и т.н. Тоест това е нашето енергийно поле, което привлича хора със сходни вибрации.
Приемането на себе си, на хора и ситуации, такива каквито са и смирението ни отвеждат на друго ниво. Нека знаем, че всяко отричане, несъгласие и осъждане на това, което ни заобикаля всъщност ни отдалечава от осъществяване на намеренията ни и забавя времето нужно за реализиране на желанията ни.
ТЯ: – В какви негативни житейски сценарии най-често се вкарват хората? За какво най-много им е нужен съвет?
КМ: – Хората, с които работя най-често се обръщат за помощ от мен, защото желаят да подобрят качеството на живота и когато има човек, който да им разясни всичко, което ги вълнува на техен език, е някак си по-леко. Има и други, които ме търсят поради конкретен проблем, който имат в момента и биха желали да чуят и друго безпристрастно и обективно мнение и адекватна насока. Има и клиенти, които желаят само събеседване, с цел поддържане на доброто разположение на духа, защото знаят, че разговор с духовен човек без спор и критика, е мехлем за душата.
Това, което споделям с клиентите си е, че аз съм ключът, който отключва техния потенциал и силата, която е вътре в тях, но поради едно или друго преживяване по житейския си път, забравят за тях. Подготвям ги да могат да вземат самостоятелни решения за живота си и вървейки напред и все напред да се чувстват хармонични и пълноценни личности.
Когато хората разберат, че всичко опира до изборът, който правим и до това да сме честни със себе си, негативните житейски ситуации отпадат и биват заменени от благотворни преживявания. Когато всеки ден избираме спокойствието пред раздразнението и гнева, когато избираме да виждаме другите като приятели, а не като нападатели, когато избираме мислите и думите си, това са нашите осъзнати избори, които ни водят , оформят и творят собствената ни реалност.
ТЯ: – Напоследък често чуваме фразата: „Отговорът е вътре във вас”. Знаят ли хората кое е това „вътре” в тях? При всички социални роли, които заучава човек, как да разпознае източника на истината? Как да се довери на глас, за който не е сигурен на кого е?
КМ: – „Отговорът е вътре във вас” е самата истина за всеки един човек. Лично аз се убеждавам всеки ден в това, следвайки и доверявайки се на вътрешния си глас. Всички хора притежават сензитивни способности, но към момента при повечето са в латентно състояние. Започвайки вътрешна работа със себе си, медитации и енергиини практики, постепенно се активират всички наши умения. При някой става по-лесно, други, които са с силно изразена интуиция и си я следват вече са и на друго духовно ниво и се свързват с висши сили или са проводник и информационен канал.
За тези, които са съвсем в началото би било хубаво всеки ден да отделят „минути за себе си” както ги наричам или това са медитации. Като не е нужно още от първия път да навлизат в сложни техники и упражнения, достатъчно е всеки ден, в удобно за тях време, обикновено сутрин да се отпускат, да изчистват съзнанието от мисли и да наблюдават дишането си. Тези моменти успокояват ума и практикувайки редовно постепенно навлизат в своята дълбока вътрешна същност, където са отговорите. С времето препоръчвам на хората да медитират върху даден въпрос и да помолят за отговор, свързвайки се със своето Висше Аз.
Как да разберат чий е този глас и дали да го следват? Отговорът идва след като сме попитали в момент, когато сме спокойни или се занимаваме с рутинна дейност, но в никакъв случай под състояние на афект или друга негативна емоция (умишлено уточнявам за тези, които под влияние на лоша случка и преживяни негативни емоции моментално вземат сериозни решения). Просто мисъл, която се стрелва в съзнанието и отминава, затова е нужно да я „засечем” и разпознаем. А това го разбираме след като й се доверим. И когато започваме с малки въпроси и следваме интуицията си, сами се убеждаваме и добиваме увереност и в разпознаването и в следването на вътрешния глас.
Когато нещо е добро за нас, ние изпитваме лекота, приятни емоции и комфорт. Тогава душата ни казва „да”. А щом душата казва „да”, то това е нашия път. Изпитваме ли неприятни емоции, имаме ли съмнения и нужно ли е да се убеждаваме в нещо, то тогава разума и душата не са в единство и това не е пътят за нас.
Най-важното което казвам винаги е: не бързайте, всичко се случва в най-подходящия момент. Наблюдавайте се, следете за знаци, разтълкувайте ги и ги следвайте.
Това е една опитност, която всеки може да развие в себе си и доверявайки се на жизнените процеси, може да се убеди кое е добро за него.
ТЯ: – В последните години „да бъдем позитивни” се превърна една ли не в нова модна социална тенденция. Как да избягаме от маската на позитивизма, прикриваща негативизма ни и да изградим истинска позитивна нагласа в себе си?
КМ: – Наистина е така с неосъзнатото следване на позитивното мислене. Както споменах вече без една стабилна основа, изчистена от всички блокажи и вътрешни съпротиви наистина сами се саботираме и при първата по-особенна ситуация всичко си проличава.
Много е лесно да бъдем позитивни, добри и вярващи, когато към момента всичко в живота ни е наред. Истината си проличава в моментите на изпитания – дали запазваме вътрешното си равновесие при всякакви ситации, имаме ли вяра в доброто развитие макар и към момента нещата да са различни, то тогава сме стъпили на пътеката на духовното израстване. Другото е поза и най-вече собствена самозаблуда, която изиграва шега, като си проличава винаги по начина, по който се справяме и преодоляваме житейските ситуации.
ТЯ: – Вие сте неизчерпаема – откъде се зареждате с този дух, с този хъс?
КМ: – Благодаря! Изворът е неизчерпаем и е вътре в нас. Много често хора ми споделят, че се вдъхновяват от „Онлайн терапия” и блога ми и това им въздейства за техни лични постижения. Моята мотивация е вдъхновението и подхождайки интелигентно, съм превърнала това, което обичам да правя в моя работа и всеки ден чрез обратната връзка от клиентите, с които работя, се чувствам реализира и полезна.
И ако има формула за това, то тя е: бъдете себе си и следвайте свои цели и намерения, само така оставяте следа във времето. Защото наскоро чух по едно предаване да казват: следвайте успелите и бъдете като тях. Това често се разбира погрешно – вместо всеки да развие качества и умения в себе си като човек, на който възхищава, то започва повтаряне и копиране на действията и стъпките на успелия човек, но с резултат различен от успех. Това е така, защото всеки успял човек следва своя лична цел, а не се заема да повтаря пътя на други хора, с които се сравнява. Но в това всеки може да убеди сам…
И както казвам често, не е важно какво притежаваме и дали сме по пътя на духовното израстване, а е от значение дали сме истински и дали се чувстваме добре от това, което сме.
Искам да кажа на всички ваши читатели: вярвайте в себе си, следвайте гласа на сърцето, защото няма случайни и невъзможни неща. Всеки ден намирайте своите малки лични прозререния за живота, защото те са единствено „работещи” за вас и ви водят напред.
ТЯ: – Благодаря сърдечно за чудесния разговор!
Книгата на Калина Митева „Да погледнем в себе си”, може да закупите онлайн тук
