Ако използвате същите възпитателни методи от времето, когато тийнейджърът ви е бил дете, няма да получите положителен резултат. Само ще изхабите енергията си. Възрастта, в която откривате, че вашето малко дете изведнъж се е превърнало в млад мъж или жена, изисква особено внимание и специално отношение от страна на родителите.
Най-често срещаните проблеми между родителите и техните вече пораснали деца възникват заради лоша комуникация, борба за надмощие и липса на съпричастност. Има няколко “тайни”, с които може да си помогнете конфликтът с детето ви да се превърне в сътрудничество.
Поддържайте връзка
Емоционалната връзка е всичко. Тя се получава чрез разбирателство. Лесно е да бъдете в съгласие, когато харесвате тийнейджъра си. А тийнейджърите не е лесно да бъдат харесвани. Знаете ли, че да харесвате някой не е предпоставка за разбирателство? Способността да намерите нещо, което да харесвате, въпреки това, е необходима.
За да постигнете съгласие, фокусирайте се върху нещо, което може да оцените в сина или дъщеря си. Може да бъде външна черта (цвета на очите или красива усмивка), черта от характера или талант, на който можете да се възхищавате. Ако ви се стори трудно, върнете се мислено назад във времето, когато детето ви е било малко. Фокусирането върху положителен аспект на тийнейджъра ще построи връзката и ще ви подготви за следващото взаимодействие. Обърнете внимание върху разликата, когато се чувствате по-свързани и в хармония един с друг.
Слушайте
Преди да можете да бъдете добър слушател, трябва да искате да получите повече информация. Когато слушате, без да сте се хванали за собствената си гледна точка като единствената вярна, ще бъдете по-отворена и по-малко отбранителна. Слушайте съзнателно и внимателно, без да прекъсвате. Представете си, че чувате думи от най-умния и най-страхотния човек, когото познавате. Идентифицирайте чувствата, удръжте импулса да изразявате свои чувства или да давате не искан съвет. Бъдете заинтересувани от детето си – не превръщайте разговора в разговор за себе си. Това ще отдалечи младия човек от вас и може да го накара да търси семейство и любов на погрешни места.
Бъдете съпричастни
Много спорове и много горчивина ще бъдат избегнати, ако се постараете да “стъпите в обувките на детето си”, да научите как то възприема ситуацията. И веднага проявете съпричастност. Тази способност – наистина да слушате и да се опитвате да разберете, ще накара тийнейджъра ви да се почувства разбран и изслушан, което е жизненоважно за истинската комуникация.
Когато проявявате съпричастност, бъдете искрена. Фокусирайте се върху думите и чувствата, които са изразили пред вас и отговорете на тях. Направете така, че детето да разбере, че усещате болката или радостта му. Да усетиш съпричастност е като да получиш прегръдка. Без нея се чувстваме празни и самотни. Съпричастността повишава чувството за собствено достойнство и създава хармонични връзки, изпълнени с доверие.
Утвърждавайте
Утвърждавайте мислите, чувствата или оплакванията на вашият тийнейджър; това не означава да се съгласявате с тях. Като показвате, че отдавате значение на това, което сте чули, вие просто и ефективно установявате връзка с детето си. Някои от вас може би много се изкушават да прескочат тази стъпка – толкова голяма е нуждата на големите да са винаги прави. Не го правете!
Децата трябва да чувстват, че са чути, така че да разберат, че е безопасно да разговарят с вас. Съпричастността, заедно с утвърждаването, по магически начин се превръща в оздравяващ балсам за детето в трудни моменти. Дори и най-трудните тийнейджъри ще започнат да поддават и да изоставят пълната съпротива.
5. Изисквайте с уважение
Обучавайки детето да постига успех, трябва да наблегнете на изискванията, вместо на заповедите. Изискването е молба към някого да направи нещо. Ако заповядвате, може да се окажете в неизгодно положение – ако заповедта е отхвърлена, това ще навреди на връзката ви с детето. Защо? Защото най-големия проблем, който можете да вкарате в една връзка, е контролирането. Контролът води до отхвърляне и съпротива – не до взаимодействие. Ето ви пример за изискване, който изразява ясно очакванията ви: “Моля те да не наричаш сестра си с обидни имена. Ако имаш предложения, които могат да й бъдат полезни, кажи ги с уважение и конструктивно.” Тийнейджърите са по-склонни да слушат, когато изисквате с уважение.
