Ако се замислите, всички скандали следват модел, който ни е добре познат. Същината им е горе-долу следната: “Аз съм прав/а – ти не си. И няма да отстъпя, докато ти не се съгласиш с мен.”
Толкова много караници са абсолютно безсмислени. Те започват от нещо малко и тъпо: той е забравил да купи хляб на път за в къщи; тя го навиква пред майка му; той е направил някакви планове за нещо, без да я пита… И ескалират бързо: “ти никога не ме слушаш; ти никога не се съобразяваш; ти си ужасен; ти си жалка…”
В разгара на някой от тези скандали откривате, че искате партньора ви да се съгласи с вас, настоявайки да приеме вашата интерпретация на фактите, упорито натрапвайки гледната си точка.
Това е лишено от (с)мисъл, няма да се получи и вие го знаете. Но просто не можете да се спрете. В момента за вас е абсолютно неприемливо този човек срещу вас – бил той майка ви, съпругът или най-добрата ви приятелка – да не се съгласи с вас. Това е следствие от онази основна потребност, която всички изпитваме: да бъдем близо и разбрани от хората, които обичаме най-много, твърди психологът Антони Уолф. По време на конфликт това чувство може да излезе извън контрол.
Споровете не са лоши в същността си. Конфликтите често са начина, по който отделяме това, което всъщност наистина искаме от онова, което не искаме, но имаме желание и се опитваме да направим компромис. В добрите спорове, изразите може да не са съвсем любезни и езикът не винаги спазва тон на уважение и може да не бъдат изяснени докрай, но все пак те имат начало и край.
Глупавите конфликти са нещо различно. Те безкрайно повтарят една и съща тема без да разрешат нищо. В нажежената ситуация, субектът на спора прескача от първоначалния повод за него през това как сте паркирали колата до някои общи обвинения за егоистичната ви природа, та до това колко приличате на майка си…Печеленето на спора се превръща в най-важното нещо на света. В това състояние може да бъде казано всичко – дори и да е злобно, унизително и пагубно за връзката.
Как може да излезете от този кръг? Първо, трябва да признаете предупредителен знак No 1: чувството, че на всяка цена трябва да накарате партньора си да види нещата от вашата гледна точка. “Чувството е: “Не мога да премълча, не мога да го оставя така, не мога да го преодолея и просто да продължа””, казва Уолф. “Признавайки това чувство и определяйки го, ви дава възможност да излезе извън него”. То идва от неоправдания, но мощен страх да не би да се окажем сами – неразбрани и изоставени от хората, на които разчитаме най-много.”
Когато започнете да усещате, че трябва на всяка цена да накарате човека насреща да се съгласи с вас, знайте, че е време да спрете да спорите.
Следните препоръки може да ви помогнат:
Помислете: има ли нещо, което може да бъде спечелено от спора на този негов етап? Ако отговорът е “не”, значи е време да спрете да говорите, независимо колко сте бясна.
Не повтаряйте. Да назовете проблема само веднъж е много по-въздействащо, отколкото да натяквате постоянно. Това важи и за работата ви. Кажете каквото имате да казвате веднъж и спрете до там. “Всичко останало, което ще кажете на този етап намалява шансовете ви за добър изход”, казва Уолф.
Не отговаряйте на провокации, чиято цел е да ви ядосат. Игнорирайте ги. Не е необходимо да отговаряте на нещо от сорта на “Същата си като майка си”. Ако пък давате съвет, не настоявайте партньора ви да го признае за най-блестящата идея. Просто го кажете и приключете дотук.
Преди всичко, свикнете да мислите, че най-доброто на един спор е неговият край. Не се хващайте за нереалистичното очакване, че ще успеете да решите проблема или ще накарате другия да погледне през вашите очи. Помиряването не става, когато двама душа си викат лице в лице, превъзбудени емоционално и изсипващи натрупан негативизъм. То се случва в главата ви, казва Уолф, часове или дни след скандала. Може би ще успеете да разрешите конфликта две седмици по-късно, когато емоциите са се успокоили. Но много спорове никога не се решават. И това е нормално. “И в най-добрите семейства остават сериозни ниши от нерешена горчивина”, казва психологът. Да се научим как да спорим – и как да спрем – ще предпази връзката от това, да бъде разрушена от несъгласията.
