Всяка жена с отрицателен резус-фактор знае, че това обстоятелство може да повлияе както на зачатието, така и на протичането на бременността. Но не всяка знае, кой се намира в рисковата група и как може да се предотврати развитието на имунна несъвместимост между майката и плода.
Резус-факторът е антиген, който се съдържа в еритроцитите на човека. Ако той съществува, неговият носител е човек с положителен резус–фактор, а ако липсва – с отрицателен. Тези хора са само около 15%.
Своето название този ген е получил от названието на макак – резусит, при които е бил открит за първи път. В еритроцитите на плода, резус-факторът се появява през осмата седмица на бременността.
Когато жена с отрицателен резус-фактор забременее от мъж с отрицателен резус-фактор, те ще имат дете също с отрицателен резус-фактор и имунна несъвместимост няма да има. Неприятностите започват, когато жена с отрицателен резус-фактор забременее от мъж с положителен резус-фактор. Защо?
Особена белтъчина, която присъства в кръвта на детето, а липсва в кръвта на майката, започва да прониква по време на бременността в организма на жената. Организмът я възприема като чужд обект и изработва срещу него антитела. При попадането в кръвта на детето, тези тела започват да унищожават кръвните клетки на плода. Когато еритроцитите са разрушени, от тях се отделя вещество, което се нарича билирубин. В големи количества той оказва отрицателно влияние върху здравето на детето.
Ако за жената това е първа бременност и преди това тя не е имала аборти и преливане на кръв, вероятността от възникване на резус-конфликт е доста малка. В противен случай организмът на жената с отрицателе резус-фактор вече е изработил антитела към чуждия обект и като че ли ги е „запомнил”. При настъпване на бременността той започва да я отхвърля. Ако бременността се запази, съществува риск от развитието на хемолитична болест при детето.
Ако кръвните изследвания покажат отрицателен резус-фактор, задължително се взима кръв за анализ и от бащата. Ако и двамата родители са с отрицателен резус-фактор, детето ще наследи тази особеност и бременността ще протече по обичайния начин. Вниманието на лекарите е привлечено от варианта майка с отрицателен резус-фактор и баща с положителен. По време на цялата бременност бъдещата майка трябва да дава кръв за изследвания:
– до 32-та седмица – всеки месец
– от 32-та до 35-та седмица – веднъж седмично
– след 35-та седмица – всяка седмица.
При откриването на антитела жената се хоспитализира в стационар. При нарастване на титъра или т.нар. „скачащ титър”, задължително се провежда процедурата амниоцентеза – изследване на околоплодните води за определяна не нивото на билирубин в тях.
Ако нивото е доста високо, лекарят назначава една от следните процедури:
– Плазмафереза.
От жената се взима плазма, прочиства се и след това се влива обратно. Този метод не е много ефективен, но е най-лесен.
– Преливане на кръв на плода.
Този метод се смята за най-ефективния. С помощта на ултразвук в пъпната вена се вкарват вещества, отпускащи мускулатурата на плода, а след това през игла са въвежда кръв с отрицателен резус-фактор. Резус-отрицателните донорски еритроцити не се разрушават от майчините антитела. Преливането се повтаря след 2-3 седмици. Донорската кръв за известно време замества собствената кръв на плода. Ако тази процедура не помага, може да се говори за предсрочно раждане. Затова лекарите се стараят за запазят бременността до 34-та седмица, тъй като по това време белите дробове на детето вече са се формирали и то може да диша самостоятелно.
Резус-конфликтът обикновено не се проявява по време на първата бременност и вероятността от подобни усложнения се равнява на 1%. Опасността застрашава жената по време на втората бременност. За да се избегне това, през първите 48 часа след разрешението за раждане или аборт на жената с отрицателен резус-фактор, се вкарват еднократно 300 мкг антирезусен имуноглобулин, който се свързва с положителния резус на попадналите в кръвта на майката еритроцити от плода. Имунната система на майката няма да ги “запомни” и по-нататък няма да им реагира.
Подобна профилактика трябва да се провежда след всяко раждане или аборт. Когато се прерязва пъпната връв, от нея веднага трябва да се вземе кръв за определяне на наличие на резус-фактор при детето. Ако той, както и при майката, е отрицателен, потребността от антирезусен имуноглобулин отпада.
