Ако мислите, че името на тази световно известна салата произхожда от великите римски императори и си представяте как Юлий Цезар, Калигула и Нерон са се наслаждавали на това прекрасно ястие, може би ще останете разочарована да научите, че салата всъщност е създадена много векове по-късно от италианския готвач Цезар Кардини (Чезаре Кардини -1896-1956).
Въпреки че има няколко истории за това как точно е създадена салатата, един факт не подлежи на съмнение, а именно че Кардини със сигурност я е създал в Тихуана, Мексико, през 1920 г. Семейството на Кардини е имигрирало в Щатите, но поради сухия режим по онова време, те са живеели в Мексико, където са имали семеен ресторант.
Една версия твърди, че поради сухия режим много холивудски звезди са предприемали “парти пътувания” до Мексико, където е можело да покупонясват на спокойствие. На един 4-ти юли ресторантът на Кардини се напълнил с хора, желаещи да празнуват, което бързо намалило кухненските запаси от храна, така че Кардини е трябвало да се оправя с каквото е останало. Той направил тази салата, като е добавял дресинга директно на масата при клиентите.
Салатата толкова се харесала, че пътуването до Тихуана за порция салата Цезар станало практика и то не само на Кларк Гейбъл и други знаменитости. Салатата дори често била споменавана от журналисти в техните рубрики.
Днес има много вариации по оригиналната рецепта, включително добавяне на пилешки филенца, аншуа, сьомга, калмари и скариди.
Всъщност за наличието на аншуа в оригинала още се водят дебати, но е сигурно, че никакви филенца и бекон не са влизали в съставките.
През 30 години на миналия век салатата „Цезар” е била призната за най-великата рецепта, дошла от Америка през последния век. Това е малко странно твърдение, с оглед на това, че точна рецепта за салатата не съществува.
Най-сложното в салата е соса, който се състои от повече компоненти, отколкото самата салата. Но именно той превръща листата на салатата в изискано ястие.
Веднъж приготвите ли тази салата, тя ще се превърне в постоянен гост на вашата трапеза. Ако съставките й ви се струват недостатъчно засищащи, можете да я усъвършенствате – т.е. да й добавяте печени парченца пилешко месо или скариди. В случай че обичате да експериментирате, можете да си добавите и парченца сьомга, пуешко месо, запечен бекон или калмари.
А ето и един от най-автентичните варианти на великата салата “Цезар”:
Продукти:
– 1 зелена салата
– 3-4 филийки бял хляб за тостер
– зехтин
За соса:
– 2 филета аншоа
– 2 скилидки чесън
– 6 с. л. зехтин
– 2 с. л. винен оцет
– 1 с. л. прясно изцеден лимонов сок
– 1/2 ч. л. сос Уорчестър
– 1 ч .л. суха горчица
– 2 с. л. настърган пармезан
– 1 ч. с. сол
1. Нарязаният на ситно чесън и филето от аншоа се начукват в хаванче. Смества се бърка постоянно, добавя се зехтина и всички останали подправки за соса.
2. Отрежете кората от филийките хляб. Меката част нарежете на квадрати с размер 1,5 см. Поставете хляба върху тавичка и ги напръскайте със зехтин.
3. Запечете хляба във фурна при температура 180 градуса в продължение на 10-15 минути. За това време сухарите трябва да бъдат изпечени равномерно.
4. Салатата се измива и подсушава. След това се накъсва с ръце на парчета със среден размер в чиния. Салатата се залива със соса и внимателно се разбърква.
5. Отгоре се нареждат сухарите и салатата е готова за сервиране.