На свети Иоан, Предтечата на нашия Господ и Спасител Иисус Христос, подобавало да предвари както рождението на Господа, така и със смъртта си Неговата смърт. И както на земята той проповядвал за пришествието на Господа, като казвал: след мене иде по-силният от мене, така и на пребиваващите в ада души на светите праотци трябвало да възвести, че в света вече се е явил очакваният Месия. Подобно на нашия Господ Иисус Христос, Който пострадал заради греховете на човеците, и Неговият Предтеча загинал със страдалческа смърт поради беззаконието на Ирод. Това се случило така.
Ирод, наречен Антипа, бил зла издънка от зъл корен. Той бил син на по-стария Ирод, който избил витлеемските младенци, и властвал над Галилея. Отначало той се оженил за дъщерята на Арета, аравийския цар, и живял с нея дълго време. Но после бил запленен от красотата на Иродиада, жената на брат му Филип, и се сближил с нея, защото тя благоволяла към похотта му. По искането на прелюбодейката той прогонил първата си законна жена и се оженил за братовата си жена, престъпвайки закона. Защото, дори ако брат му бе умрял, Ирод не можел да вземе неговата жена, тъй като от техния брак се родила дъщеря, а законът повелявал да се взема вдовицата на брата само тогава, когато починалият не е оставил деца. Известно е, че Ирод отнел жената на брат си Филип още докато той бил жив, и така извършил голямо беззаконие, като хищник, прелюбодей и кръвосмесител.
И ревнителят на Божия закон, изобличителят на греховете на човеците и проповедникът на покаянието свети Иоан Кръстител не мълчал, а пред всички го изобличавал като прелюбодеец и грабител и му казвал: “Не ти е позволено да водиш братовата си жена” (Марк 6:17-18).
А Ирод не претърпял изобличението и заповядал да оковат свети Иоан и да го хвърлят в тъмница. Особено се гневяла против светеца Иродиада и силно желаела смъртта му, но не могла да го умъртви, понеже самият Ирод пазел затворника от злото намерение на жена си. Той почитал Иоан като праведен и свят мъж, преди го слушал с удоволствие и от послушание към него вършел много добри дела, и затова се страхувал да го предаде на смърт. Но Ирод се боял не толкова от Бога, колкото от хората, както казва евангелист Матей: “И искаше да го убие, ала се боеше от народа, понеже го имаха за пророк” (Мат. 14:5). Той се опасявал хората да не започнат бунт против него и не се осмелявал да предаде открито на смърт пророка и Кръстителя Господен, когото всички обичали и почитали, а го държал в тъмница, за да затвори незамлъкващите уста на своя изобличител.
След време настъпил денят, в който Ирод имал обичая да празнува рождения си ден. Той събрал всички велможи, воеводи, стареи и тетраси и устроил голямо пиршество. На него дъщерята на Иродиада играла и с танца си много угодила на Ирод и сътрапезниците му. Подучена от жестоката си майка, тя поискала от него главата на свети Иоан Кръстител и получила исканото, защото Ирод се заклел, че ще й даде всичко каквото поиска, дори и половината си царство. Окаяникът не пожелал да наруши клетвата си, не пожелал да огорчи мерзката майка на танцьорката, забравил за страха, поради който дотогава не се решавал да умъртви Иоан, забравил дори и за светия му живот и сякаш опил се с вино, се разпалил от намерението да пролее невинна кръв. Той веднага пратил палача в тъмницата, заповядал му да отсече главата на Кръстителя и да я донесе на блюдо.
Заради изобличението на беззаконното съжителство на Ирод и Иродиада Христовият Предтеча бил посечен в тъмницата късно през нощта; защото евангелист Марко посочва, че мерзкото пиршество било вечерта: даде “гощавка на своите велможи, воеводи и на стареите галилейски”. Гощавката продължила далеч след полунощ и когато всички се опили с вино и дълго се наслаждавали на танца на безсрамната девица, тогава било извършено това неправедно убийство. Главата на свети Иоан била донесена на блюдо на пиршеството и кръвта още капела от нея.
Според някои и след посичането главата изрекла същите изобличителни думи към Ирод: “Не ти е позволено да водиш жената на Филипа, твоя брат”. О, какъв голям страх обхванал всички седнали на трапеза, та когато видели обагрената с кръв човешка глава, носена като ястие на блюдо, да движи устни и да изрича тези слова. Но танцьорката я взела с дръзките си ръце и я отнесла на майка си. А Иродиада се посмяла и пробила с игла езика, който изобличавал беззаконията й. Тя не позволила да се погребе главата заедно с тялото, защото се страхувала, че ако тя бъде съединена с него, Иоан ще възкръсне и ще започне отново да изобличава нея и Ирод.
Учениците на светия Предтеча същата нощ взели тялото му от тъмницата и го погребали в Севастия. А главата на Кръстителя Иродиада заровила в двореца, при себе си, на едно безчестно и потайно място. Как светата глава била взета оттам, е описано във възпоменанието на двадесет и четвърти февруари, когато се празнува намирането й.
Въпреки че името й не се посочва в Новия Завет, доведената дъщеря на Ирод е сочена за главна виновница за убийството на св. Йоан Кръстител. Друг античен източник разкрива, че тя се е казвала Саломе.
Историята за обезглавяването на Предтечата е разказвана от много автори, но безспорно една от най-известните версии е пиесата “Саломе” от Оскар Уайлд.
Уайлд пише “Саломе” на френски през 1891 година, но тя не е поставяна цели 5 години. През 1892 година са планирани репетиции, но официалният театрален цензор на Британското правителство – лорд Чембърлейн, спира продукцията. Причините са две: официалната е закон, който забранява представянето на Библейски характери на сцена, а неофициалната – фокусът на пиесата върху сексуалната страст.
Уайлд е много разстроен от наложената цензора и заплашва да напусне Англия и да се установи във Франция, където би получил по-голяма творческа свобода.
Все пак той остава в Англия и през 1893 година пиесата е публикувана на френски едновременно във Франция и Англия. След публикуването тя предизвиква противоположни реакции: едни я възхваляват като гениална творба, докато други я заклеймяват като вулгарна. През 1896 пиесата най-после е поставена, но във Франция. “Саломе” не се появява на английска сцена до 1905 година – пет години след смъртта на автора й.
След написването на “Саломе”, пиесата е използвана като основа за други творчески разработки. През 1905 година Ричард Щраус превръща пиесата в опера. Върху “Саломе” са създадени и редица филмови продукции, а на театралната сцена тя продължава да бъде поставяна и до днес. Някога възприемана с противоречиви чувства и отхвърляна от много критици, днес “Саломе” на Оскар Уайлд е ценена високо заради поетичните си качества и е смятана за важна символична творба в модерната драма.
В статията е използван и материал от www. pravoslavie.bg .
