Един от най-трудните моменти за човешкото сърце е този, когато трябва да кажем “довиждане” на някой, когото обичаме. Затова много хора споделят, че мразят разделите Понякога е толкова трудно, че думите засядат в гърлото, а сълзите рукват неочаквано. Разбира се, емоцията на раздялата зависи в голяма степен от обстоятелствата. Например, да кажеш “довиждане” на сина си, който отива да следва в друг град или държава, е съвсем различно от това, да го изпратиш, например (и не дай Боже!), на война. Затова емоционалната интензивност на сбогуването е свързана с потенциалния риск никога повече да не видиш този човек отново.
Факт е, че на всички понякога ни се налага да казваме “довиждане” на любими хора – като родители, като съпрузи, като приятели. Това е неизбежна реалност от живота, която не става по-лесна с практика. Но има нещо, с което болката от сбогуването ни помага и то е осъзнаването колко важен е този човек за нас и какво място заема в живота ни. Колкото е по-голяма ролята, която има за нас, толкова по-дълбока е парещата болка в сърцето. И въпреки че сбогуването е интензивен и труден процес за нас, хората, думата “довиждане” носи едно мощно осъзнаване за стойността и значението на другите в живота ни и на любовта – нещо, което преди да заминат, може да сме смятали за даденост. И ако трябва да изпратите децата си далеч от дома, ако приятелите ви тръгнат да търсят щастието си другаде, ако се налага да се разделите с любимия, не се оставяйте на тъгата и болката. Бъдете благодарни за чувството, което можете да изпитате, за тази силна емоционална “аларма” , която ви припомня, че живота ви е ценен и изпълнен със смисъл, именно защото тези, които обичате, са част от него.
Агонията “довиждане”
