Копривщица е от онези български градчета, съхранили своя автентичен облик и възрожденска атмосфера, създадена от специфичната архитектура и къщи-музеи, в които витае духът на героите от отминали епохи. Ако искате да почувствате духа на Българското Възраждане, да похапнете традиционни български ястия в битова механа, да научите повече за великите българи – Любен и Петко Каравелови, апостолите на Априлското въстание Георги Бенковски и Тодор Каблешков; да се насладите на нежните слова на лирика Димчо Дебелянов в “тихия дом с белоцветните вишни”, то вие сте избрали правилната посока – на изток от София и на северозапад от Пловдив в сърцето на Средна гора, в Копривщица.
Добре дошли в Копривщица, в Аврат алан ( турското име на града, което означава «женска поляна»). Тя ще отвори своето сърце, за да усетите нейната хубост ненагледна, с красива природа, с кристално чист въздух, с мирис на дъхав здравец, бор и смола, с писани къщи, кацнали като лястовици по склоновете над река Тополница.
Вашата разходка по калдъръмените копривщенски улици започва от историческия площад “20-ти Април”, на който се намират паметникът-костница на Априлци и бившата спицерия (аптеката на д-р Спас Иванов), днес Дирекция на музеите. Вдясно от вас е купчийницата, откъдето може да си вземете билети за посещение на къщите-музеи или да си поръчате беседа, както и да си купите малки сувенири за спомен от Копривщица. Вляво е сувенирен магазин “Млъчков”, където се продават традиционни тъкани, керамика, икони, бижута и др.
Поемайки по улица “Геранилото”, вие стигате до една от най- красивите копривщенски къщи с неповторима архитектура и собствен колорит – “Ослекова къща”, днес обзаведена като етнографски музей. Не се колебайте, прекрачете прага на тежката кована порта и се любувайте от душа. Там ще се докоснете до бита на богатите копривщенски фамилии и ще видите уникалните копривщенски кенета (дантели, изработвани с игла върху основата на конски косъм). Изящната стенописна украса е свидетелство за майсторството и богатата душевност на възрожденския майстор – Коста Зограф. След като се изкачите по улица “Геранилото”, поемете надясно и ще се озовете пред родния дом на поета Димчо Дебелянов – там ще чуете трогателния разказ на екскурзовода и ще се докоснете до магнетичното слово на поета: “Да се завърнеш в бащината къща, когато вечерта смирено гасне…”.
Вашата разходка из “Кокон-махала” продължава в посока към Пеевия мост и едноименната чешма – класически образци на възрожденската архитектура. Минавате по моста и продължавате по течението на дерето, докато стигнете до родния дом на големия възрожденец Найден Геров – автор на първата българска поема “Стоян и Рада”, учител и просветител, автор на първия учебник по физика, руски консул в Пловдив, първия губернатор на Свищов след Освобождението, автор и на първия Речник на българския език. Покрай Геровата къща вляво завивате по течението на р. Тополница, минавате през голям мост и стигате до родния дом на Каравелови, днес превърнат също в къща-музей. Ако искате да научите повече за живота и съдбата на великите българи – братята Любен и Петко Каравелови, то прекрачете прага на техния дом и чуйте вдъхновените слова на екскурзовода. Там, сред музейните експонати, ще видите печатарската машина, на която са се печатали първите български революционни вестници под редакцията на Любен Каравелов: “ Свобода “ и “ Независимост”.
От Каравеловата къща продължавате вашата разходка по ул. “Иван Джартазанов”, минавате покрай хотел “Козлеков” и продължавате към къща-музей “Георги Бенковски”. Ако сте изморени от разходката, може да похапнете или просто да пиете чаша кафе в ресторанта на хотела, на тераса с прекрасна панорамна гледка към града. В махала “Бяло камъне” се намира родният дом на героя от Април 1876 г., Гаврил Груев Хлътев, известен на всички българи под името Георги Бенковски. Ако искате да научите повече за това как получава името Бенковски и още за неговия живот, то посетете новата музейна експозиция в родния му дом. След това се изкачете до съседното възвишение, за да се поклоните пред паметника на “човека, що даде фаталния знак” и да се насладите на прекрасната гледка към живописно-вписаната в полите на Средногорските върхове Копривщица. Оттам вашата разходка продължава към храм “Св. Николай”. Строен през 1842-44 г,. той е ценен паметник на църковната възрожденска архитектура и стенопис. Запалете свещичка като хрисими миряни и се помолете за здраве, добро и благодат.
По булевард “Любен Каравелов” продължавате към сградата на общината (бивша полукласическа гимназия), минавате покрай читалището, за да се озовете в двора на старото школо ”Св. Св. Кирил и Методий”, архитектурен паметник, едно от първите български училища, построено през 1837 г. с дарение на щедрия спомоществовател чорбаджи Вълко Чалъков. В това училище копривщнските деца са се учили на четмо и писмо, на ум и разум от първострителите на българското образование – Неофит Рилски, Захари Круша, Найден Геров, Йоаким Груев, Найден Попстоянов, Никола Беловеждов и редица други. През 1846 г. Найден Геров реорганизира образованието в Копривщица, с което полага основите на първото класно българско училище.
Оттам продължавате към музей “Лютова къща”, уникален образец на възрожденската архитектура и стенопис. Само там може да видите великолепния холкер, богато украсен с 8 стенописни медальона и авторската изложба на Мария Бодурова, вдъхновена и изработена по технологията и орнаментиката на известната копривщенска плъст. Оттам криволичещата калдаръмена улица ви води към историческия Калъчев мост, известен днес като моста на “Първата пушка”. Минавайки по него, вслушайте с в песента на вятъра, за да чуете ехото на столетията, тътена на героичната, но страшна и трагична Априлска епопея, и ще доловите екота на онзи първи изстрел, с който младият юнак Георги Тиханек убил турското заптие Кара Хюсеин и дал началото на славните събития.
По пътя към музей “Каблешкова къща” се спрете в старата тъкачница. Там ще видите майсторки на традиционни копривщенски тъкани – черги, плъсти, кебета, месали, които по стара технология изработват сувенирни пана и тъкани.
Родният дом на председателя на Копривщенския революционен комитет Тодор Каблешков е първият копривщенски музей. Самата къща е паметник на възрожденската архитектура. Строена е от майстор уста Генчо през 1843 г. по пловдивски образец. По таваните на къщата греят уникални слънца от дърво и апликация на дърво върху кадифе. Музейната експозиция разказва за Априлското въстание в Копривщица.
Последната спирка от нашата разходка във Възрожденска Копривщица е храм “Успение Богородично”, построен през 1817 г. Неговият олтар е истински шедьовър на дърворезбарското изкуство. Заслужава си да обърнете внимание на иконите, някои от които са уникални образци на големия възрожденски майстор Захари Зограф. В двора на храма се намира гробът на поета Димчо Дебелянов. През 1931 г. неговите приятели от литературния кръжец “Живо слово “ пренасят тленните му останки, за да почиват в мир завинаги в родната Копривщица. През 1934 г. е поставен надгробният паметник “Вечно чакащата майка”, скулптура на проф. Иван Лазаров. Паметникът символизира копривщенката, която седи на прага на старата порта “и в кротък унес чака тя да дойде нейното дете”, чака завръщането му от гурбет.
През малката портичка на църковния двор излизате отново на улица “Геранилото”, по която се спускате до площад “20-ти Април”, откъдето започна вашата обиколка по копривщенските улици.
Ако сме ви убедили да прекарате един от най-българските празници в един от най-българските градове, посете www.koprivshtitsa-bg.com , където ще намерите богата информация за възможностите за настаняване, карта на града, средства за транспорт (в секцията “Туризъм”), както и културен календар и допълнителна информация за всичко, което градът предлага за приятното изкарване на своите гости.
Надяваме се, да останете доволни от престоя си и тръгвайки си от Копривщица, да отнесете искрица от българския дух.
По калдъръмените улици на Копривщица
